Сигурно сте се питали защо нашата родина се нарича България, откъде идва името и каква е неговата история.
На този въпрос няма категоричен отговор. Многобройни и разнообразни са хипотезите на специалисти историци и лингвисти, които се опитват да дадат отговор. Нито една от тях не се е наложила като категорична. Ще се опитаме тук да представим най-популярните тълкувания откъде идва името “България”.
От река Волга
Името “българи” произлиза от река Волга, където се предполага, че са живели древните българи. Тук те създават много градове, сред които Болгар, Биляр и др. В най-популярния английски етимологичен речник срещу думата “българи” е изписано точно това - думата идва от името на река Волга. Такова е и предположението на проф. Иван Шишманов.
След заселването на българите начело с Котраг, през 660 г., по средното течение на река Итил (старото име на Волга) е основана държавата България. Преди това реката е носила други имена: Ра, Юл, Итил.
Към края на 7-ми век реката е наречена Волга по името на българите, които създават първата силна държава в района.
Защо първото българско знаме е било конска опашка и било ли е наистина?
От алтайския глагол “булгамак”
Думата “българи” произлиза от алтайския глагол “булгамак” - смесвам, разбърквам, т.е. българският народ е “смесен народ” (булгар). Според друга теза името българи идва от две тюркски думи “булг” и “ури”, което означава “смесени угри”.
Ако древните българи са били тюрки, щяха да се наричат “булгари”. А те се наричат “бЪлгари”. Наличието на ударено “ъ” в българския етноним е фонетично явление, напълно чуждо на тюркските езици.
Хора на бялата раса
Някои изследователи на индоевропейските езици смятат, че думата “българи” произхожда от корена “бълг/балг” и наставката “ар” (човек). Думата “арии” означава хора от бялата раса, също благородници. Думата “балг” има две основни значения:
“високопланинци”: в този случай етнонимът “българи” се тулкува като “хора от бялата раса от високите планини”;
“балг” - титла на водач.
Пет угри
Името произлиза от угро-финските думи “бул” - пет и “угри”, което буквално означава петима угри, т.е. петимата синове на Кубрат.
Кои са значимите открития в българската история, за които разбрахме в последните години?
Ловци на самури/белки
Според руските историци Г. Мехлеев и Сергей Токарев името произлиза от монголското название “булгачин”: “булга” - самур, вид животно с ценна кожа (бялка) и “чин” - наставка за професия.
Тази теория щеше да е възможно, ако древните българи бяха монголски номади. Но 95% от тях са европеиди. В митологията на българите не се срещат следи от легенди за тотемен произход на това животинче. В изследванията на тези учени се търси връзка между думата „българи” и името на бурятското племе “булагати”, живяло в Сибир над езерото Байкал.
От аланската дума “бългаерон”
От алански думата “бългаерон” означава хора, които живеят в покрайнините на планина, загорци.
Аланите и българите били сродни народи, тази хипотеза е много вероятна. Думата “бългаерон” (планинци, загорци) най-вероятно отразява част от семантиката на етнонима българи. Името “Загора” се появява като официално име на Дунавска България между 11-ти и 14-ти в.
Знаете ли къде има най-много българи в чужбина?
От древния град Балх
Името “българи” произлиза от източноиранския топоним, име на древния град Балх - столица на едноименната държава около него. На санскрит името на града и държавата звучат Бахлика, но по-късно се променя на Балхара. Балхара е известна царска династия в северна Индия и е доста популярно фамилно име в днешна Индия. Съгласно тази теория, семантиката на етнонима “българи” произлиза от памирската дума “бала” - висок, велик, главен.
За арийския произход на българите
Привържениците на хипотезата за арийския произход на българите смятат, че името идва от древнонемския глагол balgen - сражавам се или bаlger - войнствен, недружелюбен. Привърженик на тази хипотеза е Г.С. Раковски. „Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ изрича Г.С. Раковски.
Няма единно мнение за произхода на думата “България”. Но всички учени са категорични, че още през 681 г. всички византийски автори вече ни наричат с това име, което остава и до ден днешен.
