Природата със своите реални, макар и необясними явления може да ни зашемети или изплаши повече от всякакви филми на ужасите с техните измислени сценарии.
Косите на ангелите. Феноменът е получил името си от приликата на тази мистериозна субстанция с кичури коса. Съобщения за „ангелски коси“, падащи от небето направо в ръцете на очевидци, са записани в цял свят. Във Франция през 1952 г., според свидетели на явлението, големи валма падали от почти безоблачното небе. А във Венеция видели две „блестящи вретена", от които се отделяли тънки нишки. В повечето случаи „косата" се разпада за кратко време, затова че учените не са имали възможност да я изследват задълбочено. Свидетели на феномена разказват как по време на разходка забелязвали сребристи нишки, които се реели навсякъде из околния въздух. Нишките преливали в най-различни цветове на светлината и се извивали във всички посоки. В това имало нещо зловещо и изглеждало като чудо, сътворено от неизвестни създания. Някои очевидци забелязали паяци. Изглежда, все пак, че ключът към загадката е именно в тези насекоми макар, че този ден почти нямало вятър и нишките падали много отвисоко, някъде от облаците.
Discussing the angel hair (#spiders rain) phenomenon w/ Keith Basterfield. Here's what it looks like. pic.twitter.com/1STdvmboJp
— RN Drive (@RNDrive) May 24, 2015
Черният ден. На 18 септември 1938 г. над полуостров Ямал в Западен Сибир се спуснала плътна тъмнина. Сутринта небето започнало да става червено-кафяво и към 10.30 ч вече било невъзможно да се види нищо на една ръка разстояние. Радиосигналите не се приемали, нито предавали. Едва към 13.00 ч мракът постепенно започнал да се разсейва. Подобен феномен е наблюдаван в Нова Англия през 1780 г. Ето какво разказва за него очевидец: „Там беше толкова тъмно, че кокошките се върнаха в курниците, петлите закукуригаха, а хората в домовете запалиха свещи". По-късно тези събития били квалифицирани като редки и неизследвани атмосферни явления, на които е дадено името „локално намаляване на прозрачността на земната атмосфера“. Според една версия, димът от горящи гори се издига и достига до горните слоеве на атмосферата, където замръзва и се привлича в общата циркулация на циклони и антициклони - а след известно време се появява на съвсем неочаквано място.
Мистериозното бучене. Като „бучене“, по липса на по-точен и конкретизиращ явлението термин, определят свидетели един странен, необяснимо продължителен и нисък звук - който обаче се чува не от всички хора, които са в една и съща зона. Феноменът понякога назовават по името на района, където са чували „бученето“ - например „Уиндзорското“ или „Оукландското бучене“. На това необяснимо, но познато и сравнително често срещано явление е посветен даже един епизод от телевизионния сериал „Досиетата Х“ - където агент Мълдър предполага, че причина за „бученето“ е възможно да са свръх-нискочестотните радиовълни. За други вероятни причини посочват още механични източници, както и най-обикновено звънене в ушите или увреждания на слуха. Свидетели на този феномен посочват, че макар повечето други хора да не чуват това „бучене“, те го различават съвсем ясно. Звукът наподобява шума от движещ се далече товарен влак. Доста лесно е да не му се обърне внимание, понеже е ясно различим само в много ясна и тиха нощ, когато насекомите и животните мълчат.
