Елин Пелин
Истинското име на “Певеца на българското село” е Димитър Иванов Стоянов. Той е сред най-превежданите български автори. Някои от разказите му са преведени на над 40 езика. Като дете бъдещият писател мечтае да стане художник, затова на стиховете и разказите, които пише, не придава никакво значение и ги подписва с различни псевдоними, инициали или не ги подписва. По това време Тодор Влайков пише под псевдоним Веселин. “Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да намеря някое подобно име, което да окончава на -ин”. Така попада на народната песен:
“Елин пелин, зелен пелин,
що се, пелин, олюляваш
от вършеца до корена…
Още: Здравка Евтимова съветва младите: Неграмотността е временно състояние, страхът е гориво (ВИДЕО)
“Изразът “елин пелин” му харесва по своята звучност и оригиналност, още повече, че съдържа две окончания на “ин”. Писателят пита много хора от народа и учени-филолози, но никой не може да му каже какво точно означава “елин”. Самият писател се чуди: “Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания, ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Иванов?” (из “Моят псевдоним”, Елин Пелин).
Яворов
Истинското име на лиричния поет е Пейо Тотев Крачолов. Роден е през 1912 г. в Чирпан. Той е български поет, символист и революционер, войвода на Вътрешната македено-одринска революционно арганизация. В началото на кариерата си на поет, Пейо Крачолов използва псевдоними като Джемо, И.Крачев, Отело, Пейчо.
В началото на 1899 г. авторитетният литературен критик д-р Кръстьо Кръстев започва издаването на списание “Мисъл”. Пенчо Славейков трябва да подбере материала за първата книжка. Сред любовната лирика Славейков избира две стихотворения на неизвестния тогава Пейо Крачолов. Поетът Кирил Христов никак не харесва името. Тогава Пенчо Славейков предлага да изберат ново име на начинаещия поет. Започва да изброява различни имена: Детелинов, Тополов, Яворов. Славейков харесва най-много последното и така той се превръща в кръстник на големия български поет Пейо Яворов. С този псевдоним Яворов се подписва за първи път през 1899 г. под стихотворението “Овчарска песен”.
Още: Излезе в книга пълният разчетен текст на списвания от поета вестник "Свобода или смърт"
Ран Босилек
Много по-неизвестно е истинското име на известния детски писател и поет Ран Босилек. Той е роден през 1886 г. под името Генчо Станчев Негенцов в Габрово. Баща му умира рано, а майка му сама отглежда общо 5 деца. Въпреки бедността, всичките деца получават високо образование. Единият брат на Генчо е физик и метеоролог, създател на метеорологията във военно-въздушните сили. Другият му брат Христо е професор по педагогика.
Генчо завършва Априловската гимназия в Габрово и започва работа като учител в нея. Първото си детско стихотворение “На косичка” пише за сестричката на най-добрата си ученичка. Подписва го с името Ран Босилек и го изпраща за напечатване в списание “Светулка”. След това Генчо Негенцов завършва славянска философия и право в Софийския университет. Защитава докторат по право в Брюксел. Работи 8 години като адвокат и то успешно, но обичта към децата го кара да остави този занаят и да се посвети на приказки.Има издадени над 200 книги, преразказва български, руски, японски, индийски, шведски, норвежки приказки, превежда или адаптира творби от световната литературна класика.
Смирненски
Поетът е роден под името Христо Димитров Измирлиев през 1898 г. в град Кукуш (тогава Османска империя), днес Килкис, Гърция. Роднините му участват активно в църковните борби на македонските българи и в революционните борби за освобождение на Македония. Баща му Димитър Измирлиев е деец на ВМРО, а заради борбата си срещу католическата уния лежи в солунския затвор.
В началото на поетичната си кариера, Христо Измирлиев използва псевдонима Ведбал, както и някои други. Използва Ведбал основно, когато пише в хумористични издания. По едно време Христо Измирлиев иска да излее мъката си по смъртта на свой приятел, убит на фронта. Но как да подпише такова тъжно стихотворение с Ведбал, име, което читателите свързват с хумористични творби. Тогава започва да търси друг псевдоним. Някой му препоръчва да се подписва с истинското си име - Христо Измирлиев. Но той бърза да възрази “Измирлиев… много непоетично… звучи като софийската бакалница “Измир” срещу битпазар”.
Постепенно приятелите стигнали до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което звучи по-поетически. Така поетът започва да се подписва с името “Христо Смирненски”.
Актьори и поети се обединиха срещу кафявата журналистика в България (ВИДЕО)
