На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон.
Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки.
След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.
Хубави ритуали има около този празник. С него са свързани много истории, легенди и разкази. Когато искаме да научим нещо любопитно за някой празник, по традиция се обръщаме към по-възрастните, онези, чиито коси са посребрели от листопада и мъдростта на годините.
Баба Тодорка Гинева от село Срем, община Тополовград, ни разказа интересна история за празника на виното. На нея пък и го разказала нейната баба. Ето я и нея!
Страшна вест се разнесла из царството. От царската градина излязъл лъв. Тревога обзела хората. Издал заповед царят да бъде убит, а този, който го стори ще получи голяма награда. Силен младеж издебнал звяра и го удушил. За претенденти за наградата обаче се появили деветнадесет младежи и всеки твърдял, че е героят. Скрил се царят зад царската порта и още с влизането разбирал кой го лъже. Това им струвало сто тояги. Изръмжавал като лъв и те побягвали. Дошъл и младежът –двадесети по ред. Изръмжал царят „А –у-у!“.
Недей ръмжа, че ще те удуша!- не се изплашил младежът. Разбрал царят, че той е героят и го извикал при себе си. Заразпитвал го как се е справил със звяра, кой го е отгледал толкова як, с какво се е хранил, как живее. „ Не мога да ти кажа, царю. Ще убиеш и мен и майка ми – казал младежът. Дал царят царската си дума и момчето разказвало: От малък съм сирак, царю. Отгледала ме е майка вдовица, която има в двора си само една асмичка. Успяла да я опази след като сте издали заповед да се изкорени всичко що се казва лозе. С топено вино ме е отгледала, затова съм толкова силен. Как се казваш, момко? –попитал царят. Мавруд! – отговорил юнакът. От сега нататък най-хубавото вино да се казва Мавруд! – заръчал царят.