Първо, Господи, никакви татуировки! Нека нито един китайски йероглиф или цитат от „Мечо Пух“ не докосне нежния й ханш!
Нека да е красива, но не и „суперсекси“, защото „суперсекси“ е това, което привлича футболистите.
Когато й предложат ободряващ бял прах, нека си припомни родителите си, които чистят дори семките от гроздето ѝ, и да си остане на бира.
Води я, закриляй я, когато пресича улицата, качва се на лодки, плува в океана, плува в басейни, минава край басейни, когато се качва и слиза от ескалатори, когато чака влака в метрото, докато пресича булеварди, докато се надвесва през високи прозорци, докато минава сама през тъмни паркинги, вози се на влакчета на ужасите и когато излиза на какъвто и да е балкон, винаги, навсякъде и колкото и да е голяма.
Покажи ѝ път, който е далеч от актьорството, но не и твърде близо до финансите. Насочи я към работа, която да ѝ осигурява свободно време, да я предизвиква интелектуално, да й позволява да пътува. Но да не трябва да носи високи токчета.
Каква ли ще е тази професия, Господи? Архитект? Акушерка? Дизайнер? Питам Теб, защото, ако знаех, щях аз да я работя.
Нека да танцува в ритъма на собственото си сърце и да успява със силата на собствените си ръце.
Осигури ѝ лек преход през трънливия път от 12-ата до 17-ата година. Нека да рисува еднорози и да се интересува от барбита колкото се може по-дълго. Защото детството е късо – цвете, което цъфти само веднъж, а животът като възрастен е дълъг и целувките с момчета могат да почакат.
О, Господи, направи така, че интернет да изчезне завинаги и нейната граматика да остане незасегната от ужасните писания на приятелчетата ѝ, а психиката ѝ - недокосната от трейлъра на „Хостел на ужасите 5: Момичетата просто си умират да ги накълцаш“.
И когато един ден пред мола се обърне срещу мен и ме нарече кучка, дай ми сила, Господи, да я напъхам в таксито пред нейните приятелки, защото ТОВА няма да го търпя, Господи. Просто е изключено.
И ако стане майка един ден, нека да мога да я видя, дори да е през твоите очи, Господи, как лежи на пода в 4,30 сутринта, изтощена, отегчена и обезумяла от любов към малкото вързопче, омазано до врата с ако. „Мама е правила това за мен някога“, ще осъзнае, докато бърше изпражнения.
„Мама е правила всичко за мен.“ И закъснялата благодарност ще я залее и тя ще се зарече да ми се обади на сутринта. И ще забрави.
Но аз ще знам, защото ще гледам през очите ти, Господи.
Амин.
Авторът Тина Фей е американска актриса, сценарист, писател. Това писмо е откъс от автобиографичната ѝ книга Bossypants и е написано от бременната Тина към неродената й все още дъщеря.
