Защо майка ми не ме обича?
Този въпрос е като плевел с упорити и дълги корени. Особено опасно е, ако вярвате, че ще успеете да намерите недвусмислен отговор и така ще може да промените нещото, което не ви позволява да обичате, каквото и да е то.
Проблемът е, че всеки отговор, който може да намерите, винаги съдържа само зрънце истина. Като начало това, което най-вероятно си мислите: цялата работа е, че изобщо не сте като по-малката си сестра, която майка ви очевидно обича, но колкото и да се опитвате да бъдете като нея, оставате себе си и нищо не се променя.
В друг момент ви хрумва, че всичко щесе промени с успеха и популярността ви. Сега вече учите за шестица и играете главната роля в постановка на училищен театър, но и това не помага. Или напротив, се отдавате на всички сериозни неща с мисълта, че всяко внимание е по-добро от игнорирането и пренебрегването.
Накрая, като възрастен, вие преоценявате емоционалната история на майка си и заключавате, че е най-добре да се отнасяте към нея с емпатия и състрадание, но след това се оказвате още по-уязвими, защото сте загубили предпазливостта си и осъзнавате, че болката от отхвърлянето и нейната постоянна атака срещу вас е толкова мъчителна, както винаги, и съпричастността ви няма да я спре да се опитва да ви тъпче.
Майка ми не ме обича - разберете през какво преминава вашето дете
Има всякакви възможни обяснения и никое от тях няма значение. Истината е, че всичко е за нея, а не за теб. И винаги е било в нея.
Колкото и да е странно да звучи, когато спрете да си задавате този въпрос, в началото ще се почувствате тъжни. Защо? Защото, като го затворите за себе си, ще се откажете от надеждата, че един ден ще се случи чудо и с магическа пръчка всяко зло ще изчезне.
Какво трябва да променя в себе си, за да я накарам да ме обича?
Този въпрос, изглежда, е част от предишния, но в действителност той е независим и има отговор: нищо!
Не бихте могли да промените нищо в себе си, за да накарате майка ви да се отнася с вас по различен начин. Нейната реакция към вас по никакъв начин не зависи от вас и е изцяло и напълно свързана с нея.
Необходимо е да се отдели тази ситуация от връзката на майката и детето, макар и не проста, но все пак изпълнена с грижа.
Запомнете:
Винаги майката, а не детето има възможност да промени естеството на връзката!
Да бъдеш добра майка, означава да се справяш с тежката работа по приемането на детето си, дори в ситуация на взаимна неадекватност.
· Всяка майка предпочита да си отхапе езика, отколкото да признае, че обича децата си по различен начин!
Аз ли съм виновен, че тя не ме обича?
Обвиняването на вас самите е естествено за детето и е разбираемо. Все пак родителите ни са по-големи, знаят повече и са безспорните авторитети в малкия свят на нашето детство. Следователно трябва да има нещо, което сме направили погрешно, заради което не сме обичани.
Това, което тласка детето към този извод, е това, което чува за себе си от майка си: че е трудно или палаво, глупаво или мързеливо, но просто не е достатъчно добро.
Какъв бих бил, ако имах любяща майка?
В един момент подобен въпрос може да изглежда, дори емоционално плодотворен, но ето я трудната истина: това е като да се чудите, какъв би бил животът ви, ако сте се родили като принцеса или фантастично богат и високопоставен човек, да притежавате талант от световна класа, или всяко друго качество, което би предопределило житейския ви път.
Ако собствената ми майка не ме обича, тогава кой ще ме обича?
Това е страх, който всяко необичано дете крие дълбоко в себе си. Той се подсилва от самообвинения и придружава в зряла възраст, ту криейки се в сенките, ту излизайки на повърхността.
Зад страха се крие мощен културен мит – че всички майки обичат децата си безусловно. Тук е и огромната власт, която майката има над децата си. Този страх кара детето да се чувства като изгнаник, който никога не се чувства комфортно с никого и винаги е готов да бъде отхвърлен.
Разбира се, такъв въпрос не би могъл да възникне без сигурността, че слънцето, около което се върти нелюбимото дете, е не само единственият източник на любов, но и съкровищница на мъдрост и прозрение. Това е въпросът за едно уплашено и самотно дете и въпреки че то преследва жертвата си отново и отново, тя трябва да бъде изоставена.
Майка ми не ме обича – разберете през какво преминава вашето дете!
Когато издърпате този въпрос в светлината на разбирането за възрастните, източникът му се вижда веднага. Това важи особено ако си позволите да си спомните всички онези хора, които не са вярвали на фалшивите обвинения на майка ви, когато сте били дете.
Така, вместо да се питате: "Ако майка ми не ме обича, кой ще ме обича?" - запитайте се: "Кой беше и е за вас пътеводен маяк, обетованата земя, където наистина се чувствате добре?"…
Гарантирано ще има поне един човек от миналото (детството) или в настоящето, който да е вашата пътеводна светлина, оазис насред пустинята или островът за корабокруширалия!
Ето това е въпрос, който си струва да зададете!
