В навечерието на един от най-светлите празници – 24 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност – все по-често чуваме имената на двамата братя, наричани славянски апостоли заради приноса си за културното развитие на славянските народи.
Родените в Солун през IX век братя, проповядващи християнството, оставят най-ценното богатство на славяните – писмеността. Може би не точно тази, която ползваме днес обаче. Канонизираните след смъртта им като светци Кирил и Методий създават реално първата азбука, която служи за писменост на старославянския език – глаголицата, а кирилицата, която познаваме, е сочена от повечето историци като създадена по-късно от един от учениците им. Кой е този ученик на Кирил и Методий, създал кирилицата?
Кирилицата – чие дело всъщност е тя?
В края на IX и началото на X век е създадена в Преславската книжовна школа кирилицата, използвана при записването на старобългарския книжовен език и изиграла важна роля за писмеността на редица славянски народи, както и на някои неславянски народи в Русия, а почти до края на ХІХ век използвана и в Румъния.
Повечето автори и източници посочват като създател на Кирилицата Климент Охридски – ученик на Кирил и Методий, който я кръщава кирилица в памет и чест на своя учител Кирил. Редица доказателства обаче, приведени през 90-те години на миналия век, сочат това твърдение като несъстоятелно.
24 май е – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Те оборват тезата, че автор на кирилицата е Климент Охридски, подчертавайки, че това не е вероятно, защото първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, както и че кирилицата е създадена в Преславската школа, където Климент не е работил.
Каква тогава е истината и кой е създал Кирилицата? Оборват ли тези открития всичко онова, което сме учили в училище и прочели в дебелите книги? Отговорът не е толкова простичък и той се крие в „Кратко житие на Климент Охридски“ – „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ Според този текст от житието Климент Охридски – ученик на Кирил и Методий – е променил шрифта, за да е по-удобен и по-лесен, но шрифта на азбуката, създадена от Кирил, поради което някои автори считат, че тази Кирилова азбука следва да се нарича кирилица, а азбуката с променения за удобство шрифт – „климентица“ в чест на създателя ѝ Климент Охридски.
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Безспорен факт е обаче, че приносът на този ученик на Кирил и Методий, довършил делото на светите братя, е безспорен. Познавайки психологията и артикулацията на българската реч, Климент Охридски приспособява азбуката, създадена от Кирил, която е от 38 букви в такава от 24 букви, към които прибавя още няколко, обслужващи характерните особености на говора ни.
Още по-безспорен факт е, че не друг, не онези, за които е създадена по повелята на император Михаил III и по искането на княз Ростислав – великоморавците – успяват да я съхранят и развият, а българите, които опазват книжнината на славяните и приютяват прогонените ученици на Кирил и Методий. Така че имаме пълното право да се гордеем, „че и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“, защото без българщината, усилията на народа ни, приютяването на учениците на светите братя и съхраняването на писмеността, вероятно нищо нямаше да е същото.
