Какво си представят, като чуете за “космическа храна”? Нещо уникално, различно, непознато, приготвено в супер условия…Нищо подобно. Космическата храна е като обикновената, но приготвена при специални условия.
Какво представлява космическата храна?
Супа топчета, таратор, свинско месо, сарми, чушки със сирене, боб, кисело мляко, банани, боровинки, зеленчуци… Ето това е менюто на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
България е третата страна в света след САЩ и Русия, която започва да произвежда т.нар. “космическа храна”.
Технологията се основава на процеса на лиофилизация. Това е принцип във физиката, при който от непосредствено твърдо състояние, храната преминава в газообразно състояние. Продуктите предварително се замразяват, след което се изтеглят кристалите под вакуум, като така се получават много интересни по структура храни.
При този процес храните губят около 7-8 пъти от теглото си, но запазват ценните си съставки. В този вид продуктите могат да се съхраняват с години и лесно да се транспортират.
Тези храни са с много фина структура и консистенция. Съдържато 2-5% влага, но имат напълно съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите съхраняват своята активност. На практика всяка храна може да се обработи по този начин с изключение на тази, която съдържа голямо количество захари и мазнини.
Лиофилизация е възможна и на вече готово ястия.
Къде се произвежда космическа храна?
В Института по криобиология и хранителни технологии към БАН.
Преди години заради близкото си сътрудничество със Съветския съюз, България попада в различни космически програми - за приготвяне на космическа храна и за подготовка и изпращане на астронавти.
Днес в Института вече не се приготвя храна за космонавти, а за алпинисти, авантюристи, както и за хора със специфични здравословни проблеми.
Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са приготвяли храна за експедицията на проф. Христо Пимпирев в базата ни в Антарктида. Македонски алпинисти са поръчали специално замразена и суха наденица.
Колко български космонавти са летели в Космоса?
Менюта на българските космонавти
За първия български космонавт Георги Иванов, излетял в Космоса през април 1979 г., е създадено първото българско космическо меню по т.нар. проект “Шипка”. Менюто съдържа 27 вида лиофилизирани храни: супи, основни ястия, десерти, българско кисело мляко, плодове. Храната е предоставена на Георги Иванов и Николай Рукавишников /с когото летят заедно/ под формата на таблетки. Дневното меню е с минимизирана маса и обем - 300-500 г.
Менюто е адаптирано за четирикратно хранене на ден. Храните не съдържат консерванти и са с тройност до 5 години. Характерни са с пикантния си и традиционен за българската национална кухня вкус.
В Космоса полита първият български космонавт Георги Иванов
Ето част от космическото меню:
*супи - лиофилизирана супа гулаш, супа топчета с месо, супа зеле с месо, таратор…
*основни ястия - лиофилизирано телешко месо с картофи, със зелен фасул, с лук, с гъби, мусака, сарми с лозов лист и др.
*млечни лиофилизирани десерти - краве мляко с нишесте и какао, кисело мляко, млечно-кисели десерти, обогатени с плодови и зърнени добавки, десерти с диетична извара и плодове, конфитюр, лиофилизирани варени млечни кремове и др.
*лиофилизирано кисело мляко - с шипково брашно, ябълково брашно, овесено брашно, портокал, смлени ядки и др.
*лиофилизирани плодове - висококачествени плодове, богати на минерални соли, микро- и макроелементи - ягоди, кайсии, ппраскови, пъпеши, киви и др.
За Георги Иванов се приготвя т.нар. сувенирен пакет, който включва изсушени плодове, ядки, лютеница.
За полета на Александър Александров през 1988 г. вече има разработени над 25 вида храни.
