Днес ще ви разкажа за последното българско въстание преди Освобождението. То е известно и под името Каварненското въстание и обхваща лятото на 1877 година. В него има както тъжни периоди като "Добруджанския Батак", така и смели действия на представители на чужди етноси като Еранос Ераносян, които плащат с живота си, за да спасят българите. Научете повече за това въстание.
Какво трябва да знаем за Каварненското въстание
То обхваща периода от 25 юни до 24 юли 1877 година. Логичната причина за него е вече започналата война между Османската империя и Русия. Във връзка с настъплението на руските войски в Мачин (Северна Добруджа) на 22 юни 1877 г., черкезите в района и част от турското население в Добруджа започват изстъпления над местното българско население. Това води до въстание на българите, които са принудени да защитават живота си.
Добруджанският Батак
За съжаление, първото засегнато от нападенията село е Башикьой. Първоначално местните жители успяват да убият над 80 черкези, но след три дни интензивни сражения, селото е превзето. То бива разрушено и изложено на жестоки издевателства . Тези събития предизвикват реакция във вестник "Български глас", където са описани под наименованието "Добруджанския Батак". За съжаление, такива случаи не са изолирани и подобни зверства се случват в редица български села в Добруджа. Оцелелите българи се събират в Каварна, за да дадат отпор на нападенията. Това се случва на 7 юли 1877 година.
Сраженията при Каварна
Българите търсят защита от местния каймакамин (управител), за да се предпазят от нападенията на въоръжения башибозук. Изненадващо, на 9 юли същият този защитник на реда се обръща към населението на Каварна с искане за 100 000 пиастра откуп, за да не бъде разрушено населеното място. Тази сума е абсолютно непосилна за българите и техният отказ е използван като предтекст за нападение срещу тях. Въпреки това, жителите на Каварна са подготвени за такъв обрат на ситуацията и успяват да изтласнат нападателите извън града. Скоро след това следват поредица от атаки срещу Каварна и градът пада. Оцелелите българи бягат към крепостта Калиакра като последно убежище, а други търсят спасение в местното училище. В този критичен момент идва неочаквана помощ в лицето на "Избавителя" - Еранос Ераносян.
Кой е Еранос Ераносян - "Избавителя"
Както подсказва и името му - той е арменец по произход. Заема висока позиция като началник на военния телеграф в Балчик. Осъзнавайки сериозността на ситуацията, той решава да действа без знанието на своите началници и изпраща телеграми до чуждестранните консули във Варна и до европейските представители в Цариград, информирайки ги за кланетата в Каварна и околните райони. С помощта на Христо Григоров, началникът на телеграфната станция в Бургас, информацията достига до дипломатите, което предизвиква сериозен натиск върху османските власти да прекратят изстъпленията на башибозука. Въпреки това, Ераносян не се ограничава само с това си действие. Той също така влиза в преговори с каймакамина на Каварна и влиза в града с група войници с цел да спре насилието. За нещастие, попада в предварително подготвения капана от османската власт. Група черкези го разпознават и убиват на място. Така той плаща с живота си за добротата си спрямо българите и получава прякора "Избавителя".
Завършек на въстанието
На 24 юли, чуждите консули откриват оцелелите жители на Каварна сред развалините на крепостните стени на Калиакра. Предлагат им убежище във Варна, но каварненците отказват, изразявайки желание да останат на своите земи. Повечето от тях дори изразяват готовност да се присъединят към руските сили във войната с Османската империя. Въпреки неуспеха на въстанието, каварненци не чакат дълго за освобождението. То идва на 8 февруари 1878 г., когато е посрещат генерал-майор Николай Янов.
