“ О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин… Иле не са имали Болгаре царство и господарство. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик … От целия славянски род най-славни са били българите…Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”
Тези думи ни завещава народният будител, духовник и автор на “История славянобългарска” Паисий Хилендарски.
Кой е Паисий Хилендарски?
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. със светско име Пенко или Петър в семейството на Михаил Хадживълчев. Не е учил “нито граматика, нито светски науки”. По онова време единственият начин, по който може да се получи добро образование е постъпването в манастир. Вероятно това е причината 23-годишният младеж да се замонаши. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир, където е йеромонах и проигумен.
В продължение на две години събира материали за написване на българската история, която завършва през 1762 г. в Зографския манастир. Обикаля из българските земи като таксидиот и носи своя труд, за да се преписва и разпространява сред народа. Предполага се, че умира на път за Света гора в селището Амбелино (днес „Св. Георги“, квартал на Асеновград).
Видният историк Марин Дринов изказва мнение, че с Паисий Хилендарски се поставя началото на Българското Възраждане. Написването на “История славянобългарска” по времето и при условията, в които той живее, е истински подвиг. Паисий иска да събуди националното съзнание на народа, разтревожен за съдбата на българския род и език, както и да припомни на сънародниците си за славното минало, с което трябва да се гордеят.
Честваме рождението и делото на Свети Паисий Хилендарски
Къде е роден Паисий Хилендарски?
Досега не е открит надежден източник, който да удостовери в кое село или град е роден първият народен будител. В “История славянобългарска” авторът споделя, че е роден в Самоковската епархия, без да уточнява конкретно място. Няколко места спорят за родното му място.
Банско
Най-голяма популярност е твърдението, че Банско е родното място на Паисий. През 1938 г. проф. Йордан Иванов (по-късно академик) публикува преписка в Хилендарската кондика, благодарение на която се установява, че Банско е родното място на Паисий. Това споделят служители от Музейния комплекс - Банско.
Днес в една от залите на комплекс “Радонова къща” в планинското градче има експозиция с доказателства в подкрепа на това твърдение. На мястото, където според банскалии се е намирала родната къща на Паисий, е изграден Духовно-исторически център. Според тях едно от първите доказателства е публикация във вестник “Глас” от 1912 г., където митрополит Теодосий, който бил съученик на Неофит Рилски, споменава, че Паисий Хилендарски е роден в Банско.
Умира Паисий Хилендарски
Село Доспей, община Самоков
Село Доспей се намира само на 3,5 км от Самоков и е едно от най-древните селища в подножието на Лакатишка Рила.
Според местно поверие, записано от Константин Иречек и Марин Дринов веднага след Освобождението, родното място на Паисий е село Доспей. Преди няколко години археолозите проф. Николай Овчаров и Филип Петрунов от БАН проучват крепостта Урвич и манастира към нея.
Според тях това е единственото българско място, което е споменато в историята на Паисий. Така стигат до извода, че Паисий е роден в най-близкото населено място до Урвич. Освен това, диалектът, на който е написана “История славянобългарска” е от село Доспей. Първите преписвачи на текста също са от това село. Смята се, че в гробницата “Свети Никола” в Самоков е заровено тялото му.
За родно място на Паисий спорят още село Ральово, Белово и Кралев дол.
