Осмият по големина град у нас – Сливен, известен с хайдушкото движение, полегнал в подножието на южните склонове на Сливенската планина, е със съхранени традиции по отношение на вълненотекстилната промишленост. В Сливен, известен като града на стоте войводи, се развива особено добре леката промишленост. Застъпени са производството на хавлиени тъкани, килими, хранително-вкусовата промишленост, производството на месо и млечни продукти, вино. Така е било и в историческото минало на Сливен, поради което не е случайно, че именно там е построена и първата фабрика в България.
Сливен – дом на първата фабрика в България
През 1834 година в Сливен е построена от Добри Желязков първата фабрика в България. Той остава известен в историята с прозвището „Фабрикаджията“ именно заради построената от него фабрика. Наричан е бил още Ислименли, което ще рече Сливенец на турски език – името на Сливен на турски език било Ислимие. Роден в бедно семейство и останал рано без баща, Желязков открива благоприятните условия от течаща вода и изобилие от вълна от карнобатски овце и ги използва умело в построената в двора на къщата му специална сграда, в която произвеждал качествени здрави и широки платове, въвеждайки за първи път машини, изработени по руски модел.
Преди основаването на първата българска фабрика името на Желязков се свързва с изобретяването на уред от дърво и телове, улесняващ най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаячното производство и модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др.
Условията за производство на тъкани в района на Сливен са изключително благоприятни, предприемаческият нюх на Добри Желязков – вроден, търсенето на текстилни изделия от страна на европейските търговци, местното население и двора на Султана – увеличени – именно това са предпоставките, които оказват ключово значение за развитието на производството в двора на къщата на „Фабрикаджията“ и за последвалото му разрастване. Делото на Фабрикаджията оказва позитивно въздействие и върху целия град Сливен, който придобива голямо стопанско значение за Османската империя и води до значителни печалби, благодарение на първата фабрика в България, построен от Добри Желязков, считан за първия български индустриалец, считан и за родоначалник на българската текстилна индустрия, въвел индустриализацията не само в България, но и на Балканите.
Умната фабрика на Schneider Electric в Пловдив стана „Фабрика на годината“
Постройката в двора на Желязков ли е първата фабрика в България, или тя просто отваря вратите към такава? Две години по-късно след стартиране на производствените практики на Желязков – през 1836 г. султан Махмуд II издава ферман, с който го освобождава от данъци и такси срещу изграждането на първата държавна фабрика за производство на шаяк и сукно. Година по-късно сградата на тази фабрика е построена и започва да функционира. Успехът и реализацията на произведените от нея продукти са толкова впечатляващи и големи, че се налага бързото ѝ разширяване и превръщането ѝ в цял текстилен комплекс с нови многоетажни сгради, които да поемат увеличените поръчки.
Съдбата на текстилния комплекс
Текстилният комплекс губи позициите си и търпи неуспех след неуспех, след като е премахнат от управлението Добри след смъртта на султана от неговия заместник. Въпреки явния упадък на фабриката без Желязков, той никога не е върнат на работа.
Една от сградите на текстилния комплекс – триетажна, издигната през 1843 година във връзка с необходимостта от увеличаване на производството – е съхранена и до днес и е единствената съхранена сграда от този текстилен комплекс, свързан с първата фабрика в България. Някои от залите на сградата се използват за изложби днес – местни и гостуващи по различни исторически и етнографски теми.
По-любопитна е съдбата на най-голямата сграда от текстилния комплекс, която била внушителна за времето си. Оцеляло от няколко пожара, мястото, давало работа на хиляди, създавало продукция и помагало за развитието и прогреса на Сливен и района, е превърнато в затвор. Предадено на Министерството на правосъдието, то се използва именно за тази цел и функционира до 1960 година.
Други сгради от комплекса са предоставени след 1904 година на откритото в града текстилно училище, което е трябвало да съхрани традициите в района по отношение на производството на текстил.
