Стара планина разделя страната на две части - Северна и Южна България. За да се премине от едната част в другата трябва да се прекоси някой от многобройните проходи.
Знаете ли колко са проходите в Стара планина?
32
Петрохан
Свързва София с Берковица и Монтана. Представлява седловина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Дължината на прохода е 241 км, а надморската височина на седловината - 1409 м. Отворен е целогодишно.
Витиня
Свързва Ботевград със София и с. Горно Камарци. Частта, която свързва двата града е по магистрала “Хемус”, най-високата му точка е 1000 м. Отворен е целогодишно и е доста натоварен.
Беклемето (Троян-Кърнаре)
Най-високият проход в Стара планина е с височина 1525 м, дължината му е 40,8 км. Свързва долината на река Бели Осъм на север с Карловската котловина при с. Кърнаре на юг. Трасето започва при 523 м височина в село Балканец, изкачва се на юг по северния склон на Троянска планина и след 18 км достига седловината Беклемето, където е най-високата точка на прохода. Оттук пътят започва дълго и продължително спускане с много завои по южния, скалист и стръмен склон. Проходът се затваря за целия зимен сезон, остава проходима само отсечката от град Троян до курорт Беклемето.
Шипка
Шипченският проход е една от най-важните транспортни връзки между Северна и Южна България. Дълъг е 29 км и е с височина 1195 м. Свързва Габрово и Казанлък, част е от първокласната пътна мрежа в България. Има много остри завои и големи наклони. Отворен е целогодишно. Настилката е в отлична състояние.
На билото му се намира величественият Паметник на свободата в чест на героичната защита на прохода от български опълченци и руски войници през август 1877 г.
Кой е най-високият проход в България?
Хаинбоаз (Прохода на Рапубликата)
Намира се между Елено-Твърдишка планина на изток и Тревненска планина на запад, свързва Велико Търново и Гурково. Най-високата му точка е 700 м. Дължината на прохода е 57,5 км. Голяма част от трасето е с 2 ленти за изкачване и 1 за спускане. Няма големи наклони и остри завои. Целогодишно е отворен и е много натоварен.
Твърдишки
Свързва Елена и Твърдица. Най-високата му точка е 1045 м, дължината му е 31,7 км. Проходът е изцяло ремонтиран през 2012 г.
Вратник
Нарича се още Железни врата и свързва градовете Сливен и Елена. Дължината му е 22 км, а най-високата му точка - 921 м. Пътят е част от първокласната пътна мрежа на България. Отворен е целогодишно.
Ришки
Намира се по пътя от Карнобат за Шумен. Пътят е част от второкласната пътна мрежа на България. Най-високата точка е 420 м, а дължината е 11,3 км. Поради малката си надморска височина и малката дължина Ришкият проход е най-късият и удобен път през Източна Стара планина. През 2013 г. пътят е разширен и модернизиран, отворен е целогодишно.
Колко са проходите пресичащи Стара планина?
Айтоски
Намира се между Карнобатска планина на запад и Айтоска планина на изток, по пътя от Айтос за Шумен. Дължината на прохода е 10,8 км, а надморската височина на седловината - 394 м. Отворен е целогодишно, с изключение на многоснежни зими през месец януари, когато може да се наложи затварянето му.
Дюлински
Намира се в средната част на Еминска планина, част от Източна Стара планина, дълъг е 21,3 км, надморската височина е 435 м. Проходът е по пътя от Варна за Каблешково и е част от третокласната пътна мрежа на България. Понякога през зимата е затворен.
Поморийски
Свързва градовете Варна и Бургас през Обзор. Дълъг е 18,3 км и е висок 452 м. Проходът е част от първокласната пътна мрежа на България. Има остри завои и големи наклони. Отворен е целогодишно.
Върбишки
Намира се между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток. Свързва Петолъчката за Шумен през селата Върбица и Мокрен. Най-високата му точка е 1045 м. Обикновено е затворен за целия зимен сезон. На места пътят е много тесен и много трудно се разминават 2 автомобила.
Проходът е известен с една от най-забележителните средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 г. хан Крум разгромява византийската войска след засада. Император Никифор I е заловен и обезглавен.
Останалите проходи в Стара планина са: Белоградчишки, Богое, Ботевградски, Верейски, Врачански, Дружевска седловина, Етрополски, Златишки, Карнобатски, Котленски, Марашки, Мокренски, Превалска седловина, Превлаката, Рибаришки, Русалийски, Светиниколски, Тревненски, Чипровски, Ясенски.
.
