През есента на 1875 г. в румънския град Гюргево се събират дейци на българското революционно движение под ръководството на Стефан Стамболов. Сред участниците са Панайот Волов, Георги Бенковски, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Стоян Заимов и др. Взема се решение за голямо общонародно въстание, което да избухне през пролетта на 1876 г. За целта се изготвя план, според който страната е разделена на пет революционни окръга.
Търновски революционен окръг
Център на окръга е Горна Оряховица. Главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев. Стамболов прехвърля цялата тежест по организацията на местните дейци, които разгръщат активна дейност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховски, Тревненско, но не могат да се справят с липсата на оръжие.
На 26 април са арестувани и обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов не отменя въстанието, нито го оглавява, скрива се неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба.
На 29 април в селата западно от Търново се сформира голяма чета от 200 души на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков. Четата се отправя към Габрово и достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от огромна редовна войска. След 9-дневна битка по-голямата част от въстаниците загиват.
В района на Габрово се формира чета от около 400 души начело с Цанко Дюстабанов. Тя се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена. Цанко Дюстабанов е заловен и обесен.
145 години от Априлското въстание
Сливенски революционен окръг
Главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Между самите водачи настъпват противоречия относно тактиката, а местните комитети настояват за четнически действия. На 3 май е сформирана чета от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода, която се насочва към селата Нейково и Жеравна, които въстават. Много селяни се присъединяват към четата. На 9 май четата води бой с турска потеря близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души води тежък бой, успява да се измъкне от потерята и се насочва към село Кечидере, а оттам към прохода Вратник. Четата е обкръжена и заловена. Стоил войвода е убит, главата му е набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.
Врачански революционен окръг
Главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Сред основните проблеми тук е липсата на оръжие и на координация, които се оказват решаващи за неуспеха. Въстанието не избухва в този район и заради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия.
Софийски революционен окръг
На практика този окръг е само планиран с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Пловдивски революционен окръг
Главен апостол е Панайот Волов с помощници Георги Бенковски, Георги Икономов и Захари Стоянов. Впоследствие Панайот Волов отстъпва доброволно поста си на водач на Четвърти революционен окръг в полза на Бенковски, защото “той е по-достоен от мене”. Най-организирано действат апостолите в този окръг, основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, приготвят складове и укрупнени лагери в планините.
На 19 април в Копривщица пристига полицейска група начело с Неждеб ага, за да арестува Тодор Каблешков. Опитът е неуспешен, но в отговор на нападението, Каблешков обявява въстанието на 20 април. Четниците превземат конака, църковните камбани звънят, а от всички улици на града се струпват мъже с въстанически униформи. Тодор Каблешков пише прочутото “Кърваво писмо”, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало и е подписано с кръвта на първото убито заптие.
Когато получава писмото, Георги Бенковски веднага обявява начало на въстанието в Панагюрище, където властта преминава в създаден военен съвет начело с Павел Бобеков. Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов, известен като Орчо войвода. Четата му трябва да помогне на въстаниците в Стрелча и да осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, извезано от 20-годишната учителка Райна Княгиня.
“Хвърковатата чета” на Георги Бенковски се насочва към средногорските села Мечка, Мухово, Поибрене и др., за да вдигне народа на въстание.
За съжаление въстанието е жестоко потушено. Първа пада Стрелча, после Клисура, а на 30 април турците превземат Панагюрище. Изключителен героизъм показват въстаниците от Перущица, Батак, Пещера и Брацигово.
Докато наблюдава от връх Лисец горящото Панагюрище, Бенковски възкликва “Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия - нека тя да заповяда”.
Главният апостол на въстанието се отправя с четата си към Тетевенския Балкан. След предателство от страна на дядо Въльо, Бенковски пада пронизан от врага.
