Велинград е сравнително млад град, образуван от сливането на няколко села едва през 1948 година. Земите по тези места естествено, както и територията на цялата ни страна, са обитавани хилядолетия по-рано, като първи заселници са били траките през 6 век пр.Хр. През 46 година Родопите, от които са част и тези земи, преминават под контрола на Рим, а през 6 век сл.Хр. са обитавани от славяните. Земите в района на днешен Велинград са били и под византийска власт до окончателното извоюване на свободата им по време на властването на българския цар Калоян. Постепенно възникват селищата Чепино и Лъджене, населението на които, макар да е било принудено да приеме исляма по време на турското иго, съумява да съхрани и вярата си, и да запази българщината, както и да изиграе активна роля по време на Възраждането и борбата на свобода. Векове по-късно именно обединяването на тези села – Чепино, Каменица и Лъджене – поставя началото на града, който ще се превърне в областен център. Кръстен е Велинград на името на Вела Пеева. Знаете ли коя е тя?
Станимака е старото име на кой български град?
Коя е Вела Пеева и защо Велинград носи името ѝ?
Велинград е кръстен на Вела Пеева, родена в Каменица – едно от селата, при обединението на които се формира китният родопски град, съхранил паметта и делата на тази героиня, оставила след себе си не потомство, а стремеж към свобода. Вела Пеева е част от екипа, издавал нелегалния вестник „Просветител“, борец за правда и свобода, участник в Партизанското движение в България по време на Втората световна война, активен борец в борбата с фашизма. Първоначално се включва в отряд „Антон Иванов“, като по-късно Вела Пеева заедно с Гера Пеева, Атанас Семерджиев, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова и Димитър Горостанов формират в чепинско нова, отделна от „Антон Иванов“ чета, издигнала се през 1944 г. в партизанска бригада, наречена на името на селото – „Чепинец“.
Кой български град е носил името на Фердинанд?
Краят на един живот – Вела Пеева и пътят към безсмъртието
Краят на живота на Вела Пеева като партизанка е и тъжен, и героичен, и велик, и страшен. Преследвана от жандармерията, Пеева се укрива повече от месец сама в планината без храна и без помощ. 37 тежки нощи и дни, през които тя е гладна и ранена, но готова на всичко, за да не бъде заловена. Обкръжена от жандармеристите в местността Бялата скала, тя води сама битка с тях часове наред, а накрая се самоубива, избира смъртта пред това да бъде заловена. Отива си от този свят, за който е била прекалено голяма и надраснала времето, само на 22 години, но всъщност поема път към безсмъртието. Главата ѝ е отрязана и поставена на място, на което да бъде обществено достояние. Но това не успява да заличи следите на смелата партизанка, напротив – години по-късно в нейна памет и като израз на преклонение през духа, смелостта и делата ѝ родното ѝ място – Каменица бива обединено през 1948 г. със селата Лъджене и Чепинци в град, кръстен на името ѝ – Велинград. Само 5 години по-късно в музей е превърната къщата, в която е родена Вела Пеева, за да докоснем до силата на духа ѝ и до жертвоготовността и подвига ѝ и днес, посещавайки тази къща-музей.
