Средната площ на една община в България е 419 кв. км. Осем от общините са с площ над 1000 кв. км. Ето кои са те:
1. Сливен 1366 кв. км
2. Столична 1348 кв. км
3. Добрич - селска 1296 кв. км
4. Самоков 1209 кв. км
5. Тунджа, област Ямбол 1179 кв. км
6. Община Средец, област Бургас 1150 кв. км
7. Стара Загора 1063 кв. км
8. Карлово 1059 кв. км
Най-голямата община по площ в България е община Сливен.
Община Сливен заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площ от 1366,63 кв. км това е най-голямата община в България. Съставлява 39% от територията на областта.
Границите на общината са следните:
* на североизток - община Котел
* на изток - община Стралджа, област Ямбол
* на югоизток и юг - община Тунджа, област Ямбол
* на югозапад - община Нова Загора
* на запад - община Твърдица
* на северозапад - община Елена, област Велико Търново и община Антоново, област Търговище.
Кои са най-новите градове в България?
Населени места в община Сливен
В община Сливен има 45 селища - градовете Сливен и Кермен и 43 села.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Територията на община Сливен попада в района на Подбалканските полета от преходноконтиненталната климатична област. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора.
Град Сливен
“Ето го, заграден на запад и север от високи рътлини и скалисти хребети, той е застанал на границата между Стара планина и равнината, опрял гръб на Балкана, с лице към Тракия…”
К.Константинов
Мястото на днешния град е обитавано още от древността. Открити са останки, които свидетелстват за живота на траки, римляни, славяни, гърци, българи. Всички те са привлечени от кръстопътното местоположение на града, което играе важна роля в неговото минало и настояще. Градът заема особено място в икономическия живот на България. Тук е създадена първата текстилна фабрика на Балканския полуостров от сливенския предприемач Добри Желязков през 1834 г. Сливен е значим духовен център по време на Възраждането. Тук са родени Добри Чинтулов, първият български поет, Димитър Добрович, първият български художник с академично образования и други видни българи.
Градът на 100-те войводи
През 1968 г. на историческата Агликина поляна в Сливенския балкан се провежда национален събор “Прослава на хайдутството”. На тази местност през 1868 г. е била устремена четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Присъстват около 1000 души начело с част от ръководството на страната. Сред многото художествени състави е и оригинален сборен оркестър от 100 кавала. Някой от сливенските първенци подхвърля, че и сливенските войводи били 100. В отговор Тодор Живков отговаря шеговито “Тогава аз съм сто и първият!”
Още през 1944 г. във в. “Изгрев” се споменава, че Сливен е “градът на стоте войводи”.
Топ 5 на едни от най-красивите планински градове в България
А колко са всъщност войводите на Сливен?
Един от първите, за които се споменава, е Богдан войвода, действал през XV в. След него идват Мирчо войвода, споменат в сливенска народна песен и Мануш войвода от XVI-XVII в. Според народно предание Лалю войвода е бил с дружина през XVI-XVII в. В предание се разказва, че Страхил войвода е заловен от турци край село Струпец, Сливенско през XVII в. Името на Стоян войвода е като персонаж на много войводи, действали в Сливенско преди края на XVIII в., тъй като се споменава многократно в народни песни от различни периоди.
Легенди се носят и за много жени войводки, сред които Елена, Калина, Бойна, Недка, Рада, Боряна, Енка и много други. Всички те шетат в Сливенско и Котленско.
Сред другите прочути войводи, родени в Сливен, са Индже, Злати, Кара Съби, Радой, Христо, Конда, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Таньо войвода. Тук е роден и Георги Икономов, един от апостолите на Априлското въстание.
