“Силно ехо на копита
буди ме със своя звън...
Иде, иде през горите
четата във моя сън.
Иде сам Бенковски с нея!
Иде страшен, иде мил
и под веждите му греят
огньовете на Април.”
В стихотворението на Евтим Евтимов се съдържа отговор на въпроса. Начело на Хвърковатата чета е Георги Бенковски.
Хвърковатата чета
Четата представлява конна чета, събрана веднага след избухването на Априлското въстание от Георги Бенковски - един от революционните апостоли и фактически главен ръководител на въстанието. Нарича се Хвърковата, защото част от нея е конница/кавалерия и напада бързо и изненадващо. В началото четата е само от около 20 души, но постепенно се разраства. Според “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов “Избраната хвърковата чета, на число около 130 души”.
"Хвърковатата чета на Бенковски" - картина с много лица
Кой е Георги Бенковски?
Водачът на Априлското въстание е роден под името Гаврил Хлътев в Копривщица през 1843 г. Баща му умира, когато Гаврил е само на 5 години и момчето е отгледано от своята майка. Започва да работи като абаджия като баща си и да търгува из цялата Османска империя.
Заради постоянните пътувания, Гаврил научава цели седем езика - турски, арабски, италиански, гръцки, румънски, полски и персийски. След като се запознава със Стоян Заимов в Букурещ, Гаврил се запалва по националноосвободителните идеи, на които посвещава целия си живот. Малка група, начело със Стоян Заимов, трябва да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да привлече вниманието на Великите сили. Според първоначалния план трябва да бъде убит и самия султан Абдул Азис. Тази задача е възложена на Гаврил.
Акцията е неуспешна, но завръщането на Гаврил крие големи рискове. Хлътев се снабдява с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, като той сменя първото име на Георги.
През 1875 г. Бенковски отива в Гюргево - центъра на българската революционна емиграция в Румъния. Впечатлява с плам, силна воля, лидерски качества, поради което Панайот Волом сам отстъпва поста си на водач на Четвърти революционен окръг в полза на Георги Бенковски, защото “той е по-достоен от мене”.
Пътят на Хвърковатата чета
Четата тръгва от Панагюрище и стига до с. Мечка, където се присъединяват нови 25 въстаници. През нощта на 20 април в с. Поибрене броят нараства с още 30-35 души. От Поибрене четата се насочва към с.Мухово, където идват още 30-35 души. Четата продължава към с. Калугерово, Пазарджишко, където участва в сражение с турци от околните махали. Продължава към с. Елшица и оттук отново се връща към Панагюрище. На 22 април четата вече е със 130 въстаници и потегля за с. Петрич, Пирдопско.
Единствената битка на Хвърковатата чета е в с. Петрич, Ихтиманска Средна гора. Хората от селото се вдигат още на 21 април, но турците нападат селото, а въстаниците героично отблъскват противника. Местните изпращат писмо до Бенковски с молба за помощ. Войводата тръгва незабавно. На 23 април Хвърковатата чета е посрещната тържествено в с. Петрич.
Хвърковатата чета на Бенковски - от колко души е?
Първото сражение е в местността Сливовка, в което четата постига победа. В началото турската войска прави успешна атака, но Бенковски нарежда да се контраатакува. По негова заповед знаменосецът Крайчо повежда 20-25 души конница и още толко пешаци. Накрая турците се оттеглят, а местността се оглася от гайди и хора. За съжаление радостта от победата е кратка. На 25 април селото е нападнато от редовна турска войска. Въстаниците убиват предводителя на турците, но бързо отстъпват и прекратяват атаката. Четата се насочва към връх Еледжик, където помага на местните да отблъснат башибозука.
Въстанието в Петрич е потушено. Загиват около 200 въстаници, десетки са пленени и изпратени на заточение. Цялото село е опожарено.
Разпускане на Хвърковатата чета
От връх Еледжик четата тръгва на юг и вдига съседните села. След няколко дни отново се връща към Еледжик, а оттам и към Панагюрище. Стигайки до връх Лисец, до с. Мечка, Бенковски вижда опожарения град и осъзнава, че е закъснял. Сломен, войводата произнася прочутите си думи:
“Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия - нека тя заповяда!”
След няколкодневно скитане в планината, на 8 май 1876 г. Бенковски разпуска четниците и само с трима от тях тръгва на север към Първи революционен окръг. След като е предаден от дядо Въльо е убит на 12 май.
