Центровете за висше образование съществуват от стотици години, дори от хилядолетия, но не всички издържат теста на времето. През вековете много от най-старите университети в света изчезват, разделят се на автономни колежи или се модернизират до неузнаваемост.
Знаете ли как наричат Болоня?
La Dotta, la Grassa е la Rossa - “Учената, дебелата, червената”.
* учената, защото приютява най-стария университет в света
* дебелата, защото Болоня е известна като кулинарната столица на Италия
* червената, защото всеки посетител на града вижда първо цветовете на сградите в този цвят.
Болонският университет
За основаване на Болонския университет се приема 1088 г. За точното определяне на датата през 1888 г. е създадена комисия с председател поета Джозуе Кардучи.
През XI в., в епоха, белязана от силното влияние на църквата и монархията, градът в Емилия-Романя решава да благоприятства развитието на безплатно образование, независимо от църковните училища. Така студентите избират самостоятелно най-престижните преподаватели. По това време се преподава предимно граматика, реторика, логика и право. За основател на Болонския университет се смята Ирнерий, изследовател на римското право, професор по право.
Колко университета има в България?
Основните предмети са римско право, което поставя началото на самия университет и каноничното право, въведено в университетската учебна програма през XII в. От XIII в. се преподават медицина и либерални изкуства. Най-блестящият период на юридическата школа в Болоня е между началото на XII и втората половина на XIII в., когато тук четат лекции Ирнерий и гласаторът (юрист по антично римско право) Акурсий. Заедно с правото, процъфтяват и други науки: философия, латинска и гръцка литература, медицина. От XIV в. се добавят медицински, философски и математически дисциплини. По-късно се добавя и теология.
Преподавателите от Болонския университет се ползват с изключителен авторитет. Доказателство за това е, че те са освободени от данъци и военна служба и получават всички права на гражданите на Болоня, дори и да не са родени в този град. Наричани са “домунис” - суверен/господар, за разлика от названието магистър, което се носи от професори от школата на свободните изкуства и са причислявани към рицарите. Забележително е, че още с основаването на Болонския университет, в него е разрешено обучението на жени.
Сред известните възпитаници на Болонския университет са Данте Алегиери, Франческо Петрарка (право), Томас Бекет, папа Сикст IV, Николай Коперник (право), Бенито Мусолини (филология), Еразъм Ротердамски (теология), Луиджи Галвани (медицина), Парацелс (медицина), Умберто Еко, Пиер Паоло Пазолини (филология) и други.
Има ли “българска следа” в Болонския университет?
В най-стария кампус на Болонския университет се намира параклисът “Дева Мария на българите” (Santa Maria dei Bulgari). Построен е през 1158 г. и носи името на най-известния гласатор Булгаро. Булгаро е един от общо четиримата гласатори на Ирнерий. Отличавал се с перфектна реторика, поради което Ирнерий го нарича Булгарос, ос аурериум - “Булгаро, златна уста”.
Знаете ли каква е разликата между колеж и университет?
Параклисът “Дева Мария на българите” е свързан с въвеждането на духа на академизма през Средновековието в Европа. Булгаро е оказал огромно влияние с дейността си. Името му носят няколко сгради в университетския квартал и централен площад “Площад на българите”.
Първото учебно помагало за студенти в Болонския университет се нарича STEMMA BULGARICUM: колекция от въпроси и отговори, която се е преподавала в правното училище на болонския юрист Булгаро. Последователите на правната доктрина на Булгаро за стриктно тълкуване в правото са се наричали Българи (Bulgarianer) и са били водещата правна гилдия в Болоня през XII - XIII в.
Името “българи” дава основание на много хора у нас да предполагат, че Булгаро има български произход. В някои издания дори се твърди, че Болонският университет е основан от българин. В нито една историческа справка, обаче, не съществуват доказателства за връзката на Булгаро с България. Най-вероятно става въпрос за съвпадение в имената.
