Когато се спомене името на Стара Загора, обикновено го свързваме с аромата на липите, поетите, художниците и правите улици. Защо в Стара Загора улиците са прави? Преди да отговорим на този въпрос, нека се върнем малко назад във времето.
Опожаряването на Стара Загора
Стара Загора е сред най-пострадалите български градове по време на Руско-турската освободителна война. Край града се водят първите големи сражения през войната, а името на Стара Загора се свързва с подвига и саможертвата на руските войници и българските опълченци. Тук получава бойното си кръщене Самарското знаме.
Община Стара Загора ще отбележи празника си с богата програма
На 19 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша започват масово избиване на българското население и опожаряване на града. Свидетели на клането разказват за ужасяваща жестокост и садизъм спрямо местното население. От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша е образуван специален лагер на мястото на днешни паметник на Свети Георги, където войниците дни наред ги изнасилват и тероризират. След издевателствата жените са откарани като робини в Цариград и Одрин. Смята се, че броят им надхвърля 10 000. Много малка част от тях се връщат след Освобождението.
Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете “Св. Димитър”, “Св.Богородица” и “Св.Николай”. Общо са убити и безследно изчезнали около 15 000 българи.
Смята се, че Старозагорското клане е най-голямото документирано зверство в българската история. Хилядолетният град е напълно разграбен и изпепелен до основи. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия.
Подобна трагична съдба имат и съседните български села. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България. Никой от съвременниците не предполага, че един ден градът ще продължи своето съществуване.
Възстановяване на опожарения град
Веднага след Освобождението започва възстановяването на града, което е свързано с името на архитект Либор Байер. Той проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешния град. Либор Байер е чешки строителен техник от Австро-Унгария, който пристига в България веднага след Освобождението за изграждането на железопътния участък в района на град Пазарджик. През 1879 г. Либор Байер е поканен в Стара Загора за градски инженер.
Жени се за българска вдовица и се премества в Стара Загора. Поема трудната задача да изготви план за регулация на изгорелия град. Прочутата шахматна планировка, която той въвежда, е характерна за големите градове в Америка. Именно заради неговия градоустройствен план Стара Загора си спечелва прозвището като “град на правите улици”. Планът на Байер е завършен през лятото на 1879 г. и е одобрен на 2 август от главния архитект на Източна Румелия - италианеца Паоло Монтани.
На 5 октомври 1879 г. главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди полага символичния първи камък за възстановяването на града.
Знаете ли какво е старото име на Стара Загора?
Съвременният градоустройствен план е “начертан” на баница
Местна легенда разказва, че Либор Байер отишъл на вечеря у кмета, за да му разкаже как планира да изглежда новата Стара Загора. Домакинята била изпекла голяма и вкусна баница. Инженерът нагледно показал върху баницата какъв е планът му, взел нож и започнал да реже баницата и да обяснява как улиците ще са прави и симетрични. Срязал баницата през средата и посочил “тук ще е главната улица, свързваща града с Чирпан и Нова Загора”. Продължил да реже баницата и да обяснява “тук ще е най-широката улица”. Домакинята го прекъснала и попитала “Коя улица си избрахте да носи Вашето име?” Байер отговорил, че иска на него да кръстят най-късата улица, защото никога няма да й сменят името.
И се оказал прав. През следващите 100 години повечето главни улици и булеварди променили няколко пъти имената си. Днес на името на Либор Байер е кръстена улица в Стара Загора, както и местната Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия.
