От Освобождението на България до ден днешен начело на правителството са заставали 59 министър-председатели. Сред тях има юристи, учители, журналисти, дипломати, земеделци, висши военни и един духовник. Знаете ли кой е той?
Васил Друмев
Повечето от нас свързват името на Васил Друмев като автор на известната възрожденска драма “Иванко, убиецът на Асеня”. Но Васил Друмев е не само драматург. Той е духовник, журналист, писател, поет, книжовник, революционер и министър-председател на България.
Учител, поет, драматург
Васил Друмев е роден около 1840 г. в град Шумен в семейството на дребни занаятчии. Учи в родния си град при прочутите възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Участва в главната роля в комедията “Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни в първото театрално представление в България. В Шумен работи и като помощник-учител.
През 1858 г. Васил Друмев заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. Запознава се с Георги Раковски, който го впечатлява с патриотичните си идеи. В Одеса Васил Друмев пише първите си стихове, които излизат в “Цариградски вестник”. През 1860 г. пише първата повест на български език “Нещастна фамилия” под влияние на поезията на Добри Чинтулов и поемата “Горски пътник” на Георги Раковски. Васил Друмев остава в историята като драматург на първото българско значително драматично произведение „Иванку, убиецът на Асеня“.
Духовник
През 1862 г. Васил Друмев участва в Първа българска легия на Раковски в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа. Завръща се в Одеса и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва със степен “Кандидат на богословието”.
През 1869 г. отива в Румъния, най-напред в Галац, а след това в Браила, където работи като директор на българското училище.
През 1873 г. Васил Друмев е подстриган в село Башкьой, Тулчанско в монашество с името Климент. Ръкоположен е за йеромонах в манастира Чилик, а месец по-късно в град Тулча е въведен в архимандритско достойнство. От юли 1873 до априв 1874 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. На 21 април 1874 г. в русенския храм “Света Троица” е хиротонисан в епископски сан с титлата “Браницки” и е назначен за викарий на митрополит Григорий.
След Освобождението става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец, където остава до 1884 г.
Още: Хиляди сърби излязоха на антиправителствен протест в Нови Сад (ВИДЕО)
Министър-председател
Климент е активен участник в политическия живот на България като един от водачите на Консервативната партия. Взема участие в Учредителното събрания и в Първото Велико народно събрание. Застава начело на второто правителство на Княжество България от 24 ноември 1879 г до 26 март 1880 г. През 1884 г за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия.
Общественик
През 1885 г. става първият председател на новосъздадения Български червен кръст.
Основава Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) заедно с Марин Дринов и Васил Стоянов. Редактор е на периодичното списание на БКД, където публикува статии и научни материали. Сътрудничи и на много други вестници.
В края на живота си е председател е на Българското книжовно дружество.
Заточеник
През август 1886 г. Климент е министър-председател в кабинета, съставен след преврата срещу княз Александър Батенберг. Лишен е от правото да служи като духовник заради проруските си възгледи през 1893 г. Заточен е в Петропавловския и Гложенския манастир. След като правителството на Стамболов пада през 1894 г., Климент е освободен и на следващата година е част от делегацията, която договаря признаването на княз Фердинанд от Русия.
Умира през 1901 г. в София.
“Нам предстои още много да се бориме с невежеството у самите нас, както и с много други препятствия. В тая нравствена борба ние имаме нужда от примери на самоотвержение, твърда воля, енергия и т. под., защото само владеящиц с подобни свойства, ние можеме да имаме пълна надежда, че ще излезем победители и от тая борба; трябва ни насърчаване, защото препятствията са тъй силни и тъй много, щото нашите собствени усилия често се осуетяват.“
(Из „Животописание, значение на животописите“)
Божиновска: Нито един македонец с български паспорт не се чувства българин
