Днес вървим по стъпките на забравена легенда, скрита в страниците на българската история. Тази легенда е пълна с обрати и разказва за власт, за предателства и борба за оцеляване. В този текст ще съживим епохата на един български цар, чиято присъда е подписана от ръката на вдигнал се на въстание син на народа.
Кой е Константин Тих - сакатият български цар
Константин Тих управлява България цели 20 години. Това се случва между 1257 и 1277 година. Загива от ръката на бунтовника Ивайло след неуспешната за него гражданска война. Самото му идване на престола е с подкрепата на част от българската аристокрация, която не е доволна от предишния цар - Мицо Асен. Той успява да обедини около себе си недоволните и да вземе българския престол. Жени се за една от внучките на Иван Асен II, за да може да се свърже официално с рода на Асеневци - нещо задължително за всеки владетел от Второто ни царство.
Война с Унгария
За да се задържи на престола, на него му е нужен военен успех. Той вижда възможност да се възползва от междуособиците в Унгария, за да върне към България областта Северин (в днешна Румъния). Първоначално планът му е успешен, но впоследствие унгарците успяват да си върнат загубената територия. Константин Тих се договаря с деспот Яков Светослав и така пак формално Северин влиза в Българското царство. Причината да използвам думата "формално" е, че на практика Яков Светослав е самостоятелен владетел, който не се подчинява нито на Унгария, нито на България.
Странната коалиция на Константин Тих
Ситуацията му се усложнява допълнително, когато той се впуска в конфликт с ромеите. Причината за него е, че на власт в Никейската империя идва Михаил VIII Палеолог, който ослепява малолетния владетел Йоан Ласкарис. Йоан пък е роднина на съпругата на Константин Тих-Асен - Ирина Ласкарина. Макар и да постига първоначално успехи срещу ромеите , срещу него се изправя най-известният им военначалник - Михаил Глава Тарханиот. Той е от български произход, но успява да обърне посоката на конфликта и да завземе редица български градове по Южното Черноморие. Българският цар вижда, че губи и тази война и поради тази причина влиза в съюз със Златната орда. По този начин се опитва да ограничи загубите си, но това не се получава особено успешно.
Бракът с ромейска принцеса
След смъртта на съпругата му Ирина, българският цар вижда възможност за подобряване на отношенията с вече възстановената империя Византия. Той се жени за племенницата на императора - Мария. Като зестра трябва да получи загубени градове по Южното Черномореие по време на войната. Василевсът не изпълнява това си задължение. Константин Тих влиза в съюз с краля на Сициля, който готви офанзива срещу Византия за възстановяване на Латинската империя. Ромеите реагират много бързо, като настройват предишния съюзник на българския цар - хан Ногай от Златната орда - срещу българите. Татарите опустошават цяла Северна България в течение на няколко години и това служи като един от поводите за въстанието на Ивайло.
Сакатият цар срещу Ивайло
Константин Тих завършва управлението си като сакат. Това се случва след падане от кон, като се предполага, че случката е в последните няколко години от неговото управление. Ромейската му съпруга Мария го принуждава да сложи като съвладетел нейния малолетен син и по този начин тя диктува управлението на страната.
Това води със себе си до сериозна реакция сред българите. Недоволството бива консолидирано чрез действията на Ивайло, който застава начело на бунт срещу владетеля. Той успява да се справи с татарските набези , а след това тръгва и срещу Константин Тих. Българският цар се опитва да избегне този сблъсък, но в един момент се вижда принуден и така се стига до битка между двете войски. На практика такава няма, защото Ивайло успява да привлече на своя страна голяма част от редовната войска на Константин Тих. Виждайки какво се случва, царят се опитва да избяга на колесницата си. Конницата на Ивайло го залавя и обезглавява. Така приключва живота си един от дълго управлявалите владетели на България в рамките на Второто ни царство.
