Васил Левски е роден на 6 (18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но в конспиративната си революционно-организаторска дейност той използва много различни псевдоними, от които на нас са известни около 20. Той сам подбира и често променя тези имена според обстановката и нуждите на революционното дело.
В историографията Левски се среща с имената: Васил Иванов, Васил Дякон-Левски, Васил И.Левский, Васил Лъвския, Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий, Дякон Игнатий - Левский, Дякон Васил Левски, Апостола, Апостола на свободата.
Васил Левски използва фалшиви и чужди имена в паспорти, адреси и тескерета: Дидьо Пеев, Добри Койнов, Нико Жеков, Петко, Петър Г. Пенев, Иван Фетваджиев, Първан Найденов, Руси веледи Рачов, Стан Станчулеску, Стойчо Бешикташът.
При подписване на писма и други документи Левски използва следните революционни псевдоними: Аслан Дервишоглу, Кърджала, Аслан Димитроолу Ованес Ефенди, Аслан Ефенди, Асланоолу Видинли, Афъз ага, Афъз Ефенди, Бай Вълчо Драгньов, Бай Драгню, Бай Филип, Дервиш Мехмед Кърджалъ, Дервишоглу Аслан, Димитроолу Ованес Ефенди, Драган Мирчов, Драгой Стойчев, Драгойчо, Драгню Костов и мн. др.
Ето най-популярните прякори на Васил Левски
Още: Върху коя банкнота е стоял ликът на Васил Левски?
1. Дякон Игнатий
На 7 декември 1858 г. Васил Иванов Кунчев е ръкоположен за дякон в Сопотския манастир и приема името Игнатий. Името Игнатий не е избрано случайно. Младият Васил го избира заради името на българския новомъченик св. Игнатий Старозагорски, убит от фанатизирани мюсюлмани на 8 октомври 1814 г. в Цариград. В Сопотския манастир новият дякон Игнатий създава първия монашески революционен комитет през 1869 г. с председател игумен Рафаил.
2. Левски
Още: Как Васил Левски създава комитетите на българската съпротива
Много са версиите около най-популярния прякор на Васил Левски и как точно се е получил.
Според Захари Стоянов, Левски получава това име още като учител в село Еникьой по време на надскачане, при което заради неговата “лъвска крачка” го наричат Левски. Манчо Джуджев, учител по това време в село Зибил, съседно на Еникьой, потвърждава тази теория и пише следното през 1868 г. “Дяконе Василе, Левски тя кръстихме, когато нии тогас от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза”.
Тази теория поражда много съмнения, защото в писмо до Раковски още от 1866 г. Васил се подписва като “Д.И. Левский”.
От Христо Иванов Книговезеца, приятел на Левски от Първата легия, научаваме, че Васил Кунчев получава името си по време на сблъсък между български и турски гарнизон край Белградската крепост през юни 1862 г. “В сражението Левски и Караджата са фърлиха с голи ножове в Байръклъ джамия, защото турците раниха двама от легията. И като влязоха Левски и Караджата в джамията, тоз час турците се предадоха. Тогава нашите хора нарекоха двамата лъвове."
Най-популярната версия за получаване на името Левски е свързана с Първата българска легия. На 3 март 1862 г. Васил Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Легията, организирана от Георги Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави “лъвски скок” и така получава своя прякор.
Съществува и теория, че самият Васил Левски е измислил прякора си, като взема думата “Левски” от стихотворението на Добри Чинтулов “Български юнаци”:
О,лев! Събуди се
от дълбоки сън,
силно провикни се
от Балкана вън.
Левски глас вика нас,
турски глас бяга от нас…
Още: Какво казва Васил Левски пред съда?
3. Джингиби
Представителите на османската власт наричат Васил Левски Джингиби. Думата е от турски произход и означава “като дух” (джин – дух, гиби – като, подобно на), в смисъл на “неуловим”, който не може да се открие и залови.Наричат го така, защото много бързо се скрива и не може да го хванат.
4. Апостола на Свободата
Неслучайно Васил Левски е наречен Апостола на свободата по подобие на дванадесетте апостоли, които като ученици на Исус Христос разпространяват учението му. Васил Левски има сан на главен апостол в промацинската организация на българските емигранти във Влашко “Млада България”, силно повлияна от идеите на италианския революционер и масон Джузепе Мацини, който основава “Млада Италия” и “Млада Швейцария” и мечтае за свободна и обединена Европа.
С каквито и имена да наречем Васил Левски, той остава най-големият национален герой в нашата история. Може би най-точно го описва английската писателка Мерсия Макдермот, която през 1967 г. пише книгата “Апостола на свободата”.
“За мен Левски не е личност, позната от най-ранните ми години, а внезапно откровение, ослепяваща светлина, която изведнъж озари живота ми. Левски не е поетична измислица – той е жив човек от плът и кръв.”
“Левски е от малцината, чиито характер и дейност могат да се подлагат на научно проучване, без легендата да загуби нещо от магията си. Няма историк, който да може да открие и най-малкия факт, от който да потъмнее светлият образ на легендарния Апостол на свободата. Напротив – историческият Левски е още по-велик, още по-достоен за възхищение, отколкото онзи Левски, когото познаваме от легендите. “
