“Котел го огън не гори
Котел го сабя не сече,
в Котел се лесно не влазя”.
Тази песен се пели котленци, защитавайки своята крепост пред кърджалийското нашествие на Индже и Кара Феиз.
Котел - люлка на Възраждането
Според легендата градът е заселен, след като военни размирици принуждават жителите на село Новачка да търсят ново място за заселване. През първите векове на робството Котел е населяван от дервенджии, които пазят проходите през Балкана и джелепи (търговци на добитък). Срещу тези задължения към централната власт Котел получава сравнителна независимост - общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци. Това, както и стопанският възход XVIII-XIX в., помагат за превръщането на града в будно средище на българската култура, на борбата за църковна и национална независимост.
Дълъг е списъкът на будните българи, родени в Котел, ето част от тях.
Софроний Врачански (1739 – 1813)
Роден е с името Стойко Владиславов и служи като свещеник в църквата “Св.св.Петър и Павел”. Работи като учител в килийното училище и се прочува като добър преписвач и подвързвач на книги. Тук през 1765 г. Паисий Хилендарски пренася “История Славянобългарска”, а поп Стойко прави първия препис. Епископ Софроний превежда и издава първата печатна книга на новобългарски език “Неделник”. Ценен исторически документ е автобиографичната му книга “Житие и страдание грешного Софрония”.
Неофит Бозвели (около 1785 – 1848)
Той е един от организаторите на борбата срещу гръцкото духовенство и самостоятелна българска църква. Обединява българската общност в Цариград и настоява за построяване на българска църква, която да се превърне в културно средище и център на българския духовен живот. Заради борбата си срещу гръцкото духовенство е заточван два пъти в манастирите на Света гора, където и умира.
15-метров портрет на Георги Раковски в Котел изрисуваха Nasimo и Sve
Георги Мамарчев (около 1786 – 1846)
Капитан Георги Мамарчев е един от най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 30-те години на XIX в., вуйчо е на Георги Раковски. Участва в Руско-турската война през 1806-1812 г., в щаба на формираната Българска земска войска, в български доброволчески отряд по време на Руско-турската война 1806-1812 г., както и в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.
През 1829 г. опитва да вдигне въстание в Сливенско, Котленско и Търновско. Руското командване му противодейства и Георги Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. Заради участието си във Велчовата завера през 1835 г е заловен, но руското гражданство го избавя от смъртно наказание. Заточен е в град Коня, по-късно преместен на остров Самос, където умира през 1846 г.
Петър Берон (1795 – 1871)
Д-р Петър Берон е сред най-известните български възрожденци - учен, енциклопедист, лекар и философ. Издава “Рибния буквар”, който представлява малка енциклопедия, която дава знания не само по четене, писане и смятане, но и кратки естествено-научни познания.
Отказва се от медицината и пише във всяка една област на науката. Владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища. След смъртта му с парите от наследството му е открита Одринската мъжка гимназия.
Георги С. Раковски (1821 – 1867)
Роден с името Съби Стойков Попович, Георги Раковски е сред най-видните национални герои през Възраждането. Той е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, писател, поет, публицист и етнограф.
Раковски осъзнава, че народът трябва да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля. Това го вдъхновява да напише “Горски пътник”, както и “Привременният закон за горските чети”, който да служи като устав на новото българско правителство.
Раковски сформира двете легии, в които трупа боен опит Васил Левски. Именно в легията на Раковски Апостолът на свободата става знаменосец и получава своя прякор Левски.
Патриархът на българското националноосвободително движение Георги Раковски умира през 1867 г. от туберкулоза в Букурещ.
Възрожденска разходка из България - Котел, Жеравна и Медвен
Гаврил Кръстевич (1820 – 1898)
Гаврил Кръстевич е виден обществен и държавен деец, сътрудник на много възрожденски вестници. Завършва юридически науки в Париж. Частен секретар е на княз Стефан Богориди и негов заместник като управител на остров Самос. Директор е на вътрешните работи на Източна Румелия и неин втори генерал-губернатор. Знае, че народът се готви за предстоящото Съединение. В нощта срещу 6-ти септември 1885 г. заповядва на телеграфиста нищо да не съобщава в Цариград с думите “И аз съм българин!”.
Стефан Богориди (1770 – 1859)
Внук по бащина линия на Софроний Врачански. Завършва гръцки лицей в Букурещ и става учител в Цариград. Бил е окръжен управител в Галац, каймакам на Влашко и в Молдова. Изпада в немилост и пет години е заточен в Мала Азия. След подписването на Одринския мир, султан Махмуд II го привлича за свой съветник, давайки му титлата княз, а след това го назначава за управител на остров Самос. Именно той издейства разрешение от султана за изграждане на българска църква в Цариград “Свети Стефан”.
