Гледайки назад към нашата история, е много трудно да определим с лека ръка кои са най-великите владетели, които нашата страна е имала. Съдбите на някои са трагични, но това, което са направили за нас, е било грандиозно.
В тази статия ще се опитаме да дадем наш отговор на въпроса за това, кои са най-великите хора, които са управлявали България. Обещаваме, че накратко ще се аргументираме за всеки от тях. Класацията няма първи места, а по-скоро групира най-важните лидери, които са били начело на държавата.
Аспарух
Редно е да започнем с владетеля, който създава България през 681 година. Доста хора може да предпочитат друго име пред това на Аспарух, но именно от него тръгва Дунавска България и нейното признаване като самостоятелна територия след битката при Онгъла. Синът на Кубрат Велики е бил мъдър държавник, пълководец и храбър войн.
Тервел
Владетел, който е известен с прозвището Спасителят на Европа, няма как да не намери място в тази статия. Безпрецедентното велико дело на Тервел е спирането на арабската инвазия към Европа. За своите заслуги той получава титлата кесар, а областта Загоре става част от пределите на България. Тервел има своята роля и във вътрешната политика на Византия. Благодарение на неговата помощ император Юстиниан застава на своя трон. Той по-късно се обръща срещу Тервел, но е разбит от войските на владетеля.
Крум
Считаме въвеждането на първите закони като голяма крачка в установяването на държавата. Именно заради това отдаваме заслужено място на хан Крум в тази класация. Освен вътрешната му политика военните успехи също имат важна роля. Нека не забравяме битката при Върбишкия проход и разгромната победа над Византия, която завършва със смъртта на император Никифор. Това остава и един от малкото случаи, в които византийски владетел загива на бойното поле.
Омуртаг
Известен още като Хана строител. По негово време се изграждат много крепости, сключен е 30-годишен мир с Византия. Той продължава делото на своя баща Крум, като задълбочава реформата в страната. Все пак най-голям белег остава строителната му дейност, която определя облика и културата на Плиска и Преслав. Той възстановява столицата Плиска и ѝ дава нов блясък.
Борис Първи
Известен още като Борис Покръстител, това е владетелят, който налага християнската религия и спомага за създаването на азбуката. При него ставаме народ с една религия и писменост. От историческо значение той постига едни от най-значимите постижения в областта на духовенството и културата за България.
Симеон I Велики
Тук едва ли има повод за коментар. Невиждан военен, териториален, икономически, културен и духовен подем. България е на три морета и е една от най-силните и могъщи държави в Европа и абсолютен лидер на Балканите. Симеон Велики постига и множество военни успехи, като най-значимата определено е битката при Ахелой.
Самуил
Да, мнозина считат съдбата на Самуил за трагична и след неговата смърт нищо хубаво не следва за България, която изчезва от картата на Европа за период от около 200 години. Все пак синът на комит Никола е способен държавник, който заедно със своите братя оказва сериозен отпор на Византия и брани до последен дъх българската държава.
Асеневци
Слагаме братята Петър, Асен и Калоян заедно в нашия списък. По време на тяхното управление България отново се появява на картата и само за броени десетилетия става силна и могъща държава. Братята управляват мъдро и са храбри воини, което печели множество позитиви за страната. Безспорно върхът на техните усилия бележи Калоян, който успява да спечели царска коронизация и независима църковна организация.
Иван Асен II
Спираме се на Иван Асен II като виден представител на Второто Българско царство. След лекия упадък под властването на Борил, Иван Асен II се възкачва на престола и връща блясъка на България. Извежда я отново на територии, които граничат с три морета, и постига множество дипломатически и военни успехи. Западането на царството след смъртта му е тъжно наследство, но докато той е на власт, страната ни е изключително просперираща.
Борис III
Цар Борис Трети е наричан Обединител заради връщането на Южна Добруджа в пределите на България. При това без сражения. Царят е обичан от народа си и от дистанцията на историята изглежда като умел държавник, който се опитва да постигне най-доброто за страната в сложното време, в което управлява.
Еднажден - началото на Новата година за прабългарите
