Династията на Крум управлява Първата българска държава през 9 и 10 век. Част от нея са едни от най-великите български владетели. Ето кои са те:
Крум 803-814 г.
Крум възстановява стабилността на държавата, разширява границите и засилва своята власт. През 809 г. превзема важната крепост Сердика. Притеснен от разширяването на България, византийският император Никифор започва военен поход срещу българите. Стига до Плиска, отказва предложения мир от Крум и опожарява българската столица. Връщайки се към Константинопол, войската на Никифор попада на засада при Върбишкия проход. При тази легендарна битка през 811 г. византийците претърпяват тежко поражение. Императорът е убит, а Крум прави от черепа му чаша, която обковава със сребро.
Крум създава първите писани закони, валидни за всички поданици на държавата.
Знаете ли от какво е била изработена чашата на хан Крум и съществувала ли е наистина?
Омуртаг 814-831 г.
Хан Омуртаг сключва 30-годишен мирен договор с Византия и успява да запази всички нови територии. Омуртаг остава в историята и с мащабното строителство, което развива. Възстановява опожарената столица Плиска и построява нов дворец върху останките на стария. Негови са думите “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил”, издълбани върху колона.
Маламир 831-836 г.
Хан Маламир продължава доброто управление и разширяване границите в Тракия. Към Българската държава е присъединен и днешният град Пловдив.
Пресиян 836-852 г.
Хан Пресиян продължава разширяването на държавата в посока Родопите и Македония. България все повече се превръща в голяма и могъща държава.
Борис Първи 852-889 г.
След загуба от Византия през 863 г., при подписване на мирен договор, едно от условията е България да приеме християнството от Константинополската патриаршия. В периода 864-865 г княз Борис налага християнството на всички поданици в държавата. Осъзнавайки колко е важно новата религия да се разпространява писмено на разбираем език, Борис приема с почести учениците на Кирил и Методий през 886 г. Климент и Наум основават книжовни школи, в които превеждат византийски съчинения и създават нови творби. Климент създава нова азбука “кирилица”, наречена така в чест на негови учител. През 893 г. на църковен събор в Преслав славянският език е обявен за официален за българската държава и богослужебен в българската църква.
Хан Крум умира преди да е завладял Константинопол
Владимир - Расате 889-893 г.
Княз Борис се оттегля в манастир, а на престола застава първородният му син Владимир - Расате. Новият владетел е верен на старите традиции и се опитва да върне езичеството в държавата. Това разгневява Борис, който излиза от манастира и сваля сина си от престола. Владимир - Расате е хвърлен в тъмница и ослепен. На негово място идва третият син на Борис - Симеон.
Симеон 893-927 г.
През 893 г. в Преслав е свикан общонароден събор, на който се обявява идването на новия владетел Симеон, преместването на новата столица от Плиска в Преслав и обявяването на българския език за официален в държавата и църквата.
Завършил едно от най-елитните училища в Европа - Магнаурската школа, Симеон е изключително образован и мъдър за времето си. Води многобройни успешни войни с Византия, а границите на България достигат до три морета. През 917 г. край Ахелой Византия претърпява нечувано поражение. България става първа сила в Югоизточна Европа, а новата столица Преслав се превръща в голям книжовен и културен център. Управлението на Симеон е известно като “Златен век на българската култура”.
Петър Първи 927-969 г.
След многобройните войни на Симеон, България е изтощена, а сред народа започва масово недоволство. За да го потуши, цар Петър сключва 30-годишен мир с Византия, получава официално признание на титлата “цар”, а българският църковен глава получава най-високия сан “патриарх”. Чрез мир България запазва границите на държавата и укрепва българската църква. По примера на отшелника Иван Рилски, цар Петър става монах в края на живота си.
Кои са най-великите победи на българската армия в Първото българско царство?
Борис Втори 970-971 г.
Настават трудни времена за България. Киевска Рус нахлува и превзема столицата Преслав. Византия нарушава мира и напада България. Синовете на цар Петър са отведени в плен в Константинопол, откъдето се връщат през 971 г.
Борис Втори става цар в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат Пловдив и се насочват към Югоизточна Тракия. Византийският император превзема Преслав, а после и Дръстър. Братята Борис и Роман отново са отведени в Константинопол. През 977 г. бягат, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, по грешка е убит от българска гранична стража.
Роман 977-997 г.
След смъртта на брат си, Роман застава на престола. Установява столицата си в Скопие, където основава манастира “Св. Георги Бързоходни”. През 991 г. цар Роман е пленен в битка и хвърлен от византийския император в затвора, където умира през 997 г. След вестта за смъртта му за нов български цар е провъзгласен Самуил.
