Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кои 2 същества са образували митологичното същество грифон?

31 май 2024, 11:33 часа

Историците и филолозите обикновено са уверени, че грифоните и други митични същества са плод на чисто човешко въображение и фантазия. Но изкуствоведката от САЩ Адриен Майор, напротив, се опитва да намери поне зрънце истина, което е подтикнало хората от древността да измислят грифона.

През последните векове пр. Р. Хр. степите между Дунав и Дон са обитавани от скити. По това време те са активни участници във Великия път на коприната. Днес археолозите намират следи от тях и в Алтай, Западен Китай и Монголия.

Скитите били привлечени там не само от търговията, но и от златото. Ала тогавашните златотърсачи отивали със страхове и опасения в пустинята Гоби. Това, което ги плашело, не била липсата на вода в пясъците, не сухите езера, които пораждали солени бури, нито дивите планини - а странните и непознати кости, надничащи от дюните. Вятърът разнасял пясъка и се появявали огромни ребра, твърде големи за животни – тогава се разкривали гигантски нокти или се появявал череп, подобен на орел, но десетки пъти по-голям... Виждали се и останки от кости, които изглеждали странно, но лесно съчленени една с друга.

Така страхът и фантазията заедно породили чудовище в главите на древните златотърсачи - птица-звяр, наречена грифон. Скитските майстори на изящното пластично изкуство, творците на прочутия „животински стил“ в историята на изкуството, създали триизмерно изображение на крилат лъв с глава на орел. А легендата, съчинена от скитите, примамвала и в същото време ужасявала: грифонът събира злато в гнездото си, но безмилостно се разправя с онези, които се опитват да му откраднат благородния метал.

На какво е бог Хермес в древногръцката митология

Известно е, че античните гърци заимствали някои свои легенди от други народи. От VІІ-ми до ІІІ-ти век пр. Р. Хр. те водели оживена търговия със скитите. Докато разменяли стоки, търговците явно се информирали взаимно за всичко интересно - тогава нямало друг начин за предаване на информация. Очевидно така гърците научили за грифона, който пази златните съкровища на Изтока. Характерно е, че никой от гръцките автори не уверява читателите лично да е виждал грифон – въпреки, че го описват много подробно.

Американската изкуствоведка Адриен Майор е абсолютно убедена: митът за грифона почива не само на човешкото въображение, но и на напълно материална основа. Тя е сигурна, че повечето легенди и митове имат своя първоизточник в сблъсъка на древните хора с изкопаемите останки на праисторически животни.

В пясъците на Гоби времето е смесило костните останки на животни, обитавали нашата планета за период от приблизително 200 милиона години. Палеонтолозите потвърждават, че пустинята Гоби е изключително богата на фосилизирани останки от отдавнашен живот, когато динозаврите са бродили по планетата. В пясъците има планини от кости, белеещи се на слънцето. Виждайки такова струпване на гигантски части от скелети, дори нашият съвременник се шокира от размера им - а какво да кажем за хората от древния свят?

Древногръцки хороскоп разкрива най-тъмните страни на ЗОДИЯТА ви

Един от черепите, донесени от такова гробище, според А. Майор, много прилича на птичи, само че е несравнимо по-голям. Палеонтолозите познават динозавър с точно такава глава - протоцератопс (подобни находки не са рядкост в Гоби). Носът на това създание прилича на клюн на папагал, а огромните лопатки или щит на гърба могат да бъдат сбъркани с части, които прикрепят криле към тялото.

Ето го и грифонът пред нас!

В гнездата на протоцератопсите, които са оцелели до днес, учените все още намират вкаменени яйца. Понякога се намират и скелети на тези гущери. Някога покрити с пясък, а сега освободени от почвата, те са представени в защитни пози, сякаш животното наистина пази своето скъпоценно злато.

През Средновековието митичният грифон придобива рядка популярност в изкуството. Особено в хералдиката – многобройни са гербовете и рицарските щитове с изображения на този фантастичен орело-лъв.

Любомир Атанасов
Любомир Атанасов Отговорен редактор
Новините днес