В стари времена празнуването на Великден се подготвяло грижливо през цялата Страстна седмица. Яйцата се боядисвали традиционно на Велики четвъртък; но можело и на Велика събота, ако в четвъртък домочадието бивало претоварено с друга работа. Обикновено в ритуала по боядисването на яйцата главната роля била отредена на най-възрастната жена в къщата – да не забравяме, че в миналото домочадието в българските домове се е състояло поне от десетина души: дядо, баба, синове и дъщери, внуци живеели заедно.
Първото яйце се боядисвало червено. С него бабата начертавала кръст по челата на децата и мацвала бузките им, за да са румени и здрави през годината; същото се правело и с момите и младите булки.
Но на Велики четвъртък се вършела и друга важна дейност: замесвало се тестото за великденския хляб. В различните български региони го наричали с богато разнообразие от названия: харман, кошара, богова пита, квасник, яйченик, кравай, плетеница, великденски кравай, кукла. Вероятно някой ще се учуди, че не споменаваме козунака; но той навлиза в българската великденска традиция, и то отначало само в по-заможните градски домове, доста късно - едва в началото на ХХ-ти век.
Значението на Великден: Изследване на религиозното и историческо значение в България
Празнуването на Великден продължавало 3 дни. В неделя сутрин цялото семейство ходело на църква за празничната литургия, а вкъщи се връщали, като носели запалени свещи и поздравявали срещнатите с думите: „Христос Воскресе!“. Младите хора, които се били оженили в периода след Коледа и Нова Година, посещавали като дан на уважение родителите на булката (нямало нужда да гостуват на родителите на младоженеца, и без това живеели при тях и заедно отбелязвали празника), също семействата на кумовете и на девера (брата на младоженеца), като им носели по една кошница червени яйца и великденски хлябове. Навсякъде ги посрещали с богати празнични трапези.
Нямало точно определен брой яйца, които да се боядисват за Великден; това зависело от броя на обитателите на къщата. Обикновено боядисвали до към 40 яйца, но в домовете на по-заможните можело да стигнат и до 100-200.
Какво НИКОГА не се прави на Великден?
В стари времена, естествено, нямало химически бои, а се използвали натурални, природни багри. Например, основният цвят при боядисването – червеният, се получавал от риган или люспи от кромид лук. Зеленият – с помощта на коприва. За оранжево варели стъбла от смрадлика. Жълтото се създавало чрез отвара от ябълкови обелки и орехи.
Също така, натурални „щампи“ се получавали от листа на различни растения – здравец, магданоз, цветчета и др. Върху мокрото, току-що сварено яйце поставяли подходящо листо, стръкче или цветче, слагали яйцето в женски чорап или непотребна дантела, усуквали го стегнато, за да не се размести „щампата“, и го топвали в боята.
По-отраканите домакини създавали прочутите „писани яйца“, като нанасяли рисунки с восък върху яйцето чрез специална игла или с обикновена свещ. След като яйцето се топне в боята, контурите, изписани с восъка, не се оцветяват – и имате „писано яйце“, което се подарява на особено близки хора.
