Днес ще ви запознаем с историята на единственото населено място в страната, което носи името на една легендарна българска "баба". Това е село, кръстено на изключителната българка, останала в нашата история с името баба Тонка. Ето повече за историята на това населено място и нейната история.
Село Баба Тонка
Това село се намира в община Попово. Преди Освобождението населението му е било предимно турско, като има и много черкези и татари. След Освобождението голяма част от това население се връща в рамките на Османската империя, а на тяхно място се преселват много българи от Балкана, основно от Еленския край. След Първата световна война много заселници от Западните покрайнини бягат към България и се установяват в Североизточна България, като част от тях се заселват в селото.
Старото име на населеното място по време на османското владичество е било Хадър Кара Вели, по името на неговия основател. В рамките на България, през 1934 година, селото е преименувано на името на известната българска революционерка, останала в историята под името баба Тонка.
Коя е баба Тонка
Баба Тонка е една от най-известните жени на XIX век. Родена през 1812 година в село Червен (Русенско) под името Тонка Обретенова, тя става съпруга на известния русенски търговец Тихо Обретенов. Известно е, че той активно помага на българската кауза и поддържа близки връзки с Георги Раковски. Съдбата обаче не е благосклонна към Тонка Обретенова. Нейният съпруг загива през 1869 година и не доживява да види свободна България. Тя ражда 12 деца, от които оцеляват само 7. Всички те са участници в националноосвободителните ви борби и посвещават живота си на тази кауза. Ето кои са те:
1.Атанас Обретенов
Той поемат търговията от баща си след неговата смърт. Известен е с това, че спасява архива на Русенския комитет. Освен това, активно участва в преноса на кореспонденция и оръжие за революционерите.
2.Ангел Обретенов
Участник в четата на Стефан Караджа, заловен през 1868 година от османците и осъден на доживотна каторга в Акра, днешен северен Израел. След 1878 година, благодарение на общата амнистия, се завръща в границите на България.
3.Петър Обретенов
Това е вторият представител на семейство Обретенови, който се присъединява към четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. За разлика от Ангел, той не успява да оцелее и загива в сраженията при Карлъдере през 1868 година.
4.Петрана Обретенова
Тя също участва активно в революционната дейност на семейството. Пренася кореспонденцията на Русенския комитет и се утвърждава като едно от най-доверените му лица. Ушива знамето на четата на Червена вода, което по-късно е взето от четата на Христо Ботев. По време на Освободителната война помага като медицинска сестра. След Освобождението се посвещава на учителска дейност. В края на живота си завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе.
5.Никола Обретенов
Може би най-известният революционер от семейството. Още като ученик се включва в борбата срещу местния гръцки владика. Най-прочути са неговите заслуги в Ботевата чета, където се смята, че е пряк свидетел на гибелта на големия български поет. Заловен е от османската потерия. Първоначално е осъден на смърт в Търново, но присъдата не е подписана. По-късно е изпратен в родния си Русе, където присъдата е потвърдена. В последния момент преди екзекуцията, тя е заменена с доживотен затвор. По ирония на съдбата, той е изпратен в Акра, където се намира по-големият му брат Ангел. След подписването на Санстефанския мирен договор е освободен и се завръща в България. Активно се включва в политическата дейност и се присъединява към партията на Стефан Стамболов.
6.Георги Обретенов
Най-малкият син на семейството също взема активно участие в революционната дейност. За съжаление, той не доживява да види България свободна, загивайки като четник в Сливенската чета на Стоил войвода през 1876 година. За разлика от братята си, той има военно образование, завършвайки юнкерската школа в Одеса. Именно заради това той е изключително важен член на българското революционно движение.
7.Анастасия Обретенова
Най-малкото дете в семейството се омъжва за рочутия ни революционер Захари Стоянов. Анастасия завършва Московския девически институт и след Освобождението става учителка в България.
Думите, с които баба Тонка остава в историята
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"
Това са думите на тази изключителна българка, които остават в съзнанието на поколения българи. Тя има щастието да види своята заветна мечта изпълнена, макар и жертвайки много от децата си.
