Празнуваме един от най-светлите празници в историята ни, денят, в който детските ръчички понасят пред гърдите си лика на светите братя Кирил и Методий – онези, без които нямаше да има училища, в които да се учи четмо и писмо на роден език, онези, които ни дават повод да се гордеем, „че и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“.
24 май е празникът, който до скоро носеше името Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, а днес се нарича Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, но чиято същност не е променена. Празник, чиито традиции са живи и съхранени през годините. Празник, изпълнен с песни, цветя и венци. Точно на този ден ви връщаме в миналото – там, където първото училище в България е посрещнало своите малки ученици.
Кое е първото училище в България?
Когато обсъждаме кое е първото училище в България, следва да уточним дали говорим за килийно, светско, елино-българско, класно или съврменно училище.
Килийните училища в България датират от времето на Османското владичество и са по-скоро с църковно-религиозна насоченост, поради което не е учудващо, че първоначално възникват при черкви и манастири, откъдето идва и името им, а през XVII и XVIII век се появяват и домашни килийни училища в частни сгради. След падането на България под Турско иго старите просветни центрове били унищожени, мнозина от образованите българи – избити, а други емигрирали. Килийните училища се явили единствено място за съживяване на книжовността, както и за осъществяване на организирана дейност, свързана с просвета и образование.
Едни от първите килийни училища в България възникват в Бояна, Ловеч, Златоград, Самоков, Осоговски, Килифаревски и Рилски манастири – през XV век, последвани от София – края на XV век, Плевен, Търново и Русе – XVI век, Габрово, Пловдив, Карлово, Копривщица и други – XVII век. Над 100 са килийните училища у нас около XVIII век. В тях се преподавало на църковнославянски и/или на гръцки език, а учители основно били свещениците. Наред с религиозното обучение като това по църковно пеене децата се учели на смятане, писане и четене. Естествено следели се и редът, дисциплината, духовното и личностното израстване на децата и имало строги наказания, като бой по петите, в случай на непослушание или грубо нарушаване на правилата и дисциплината.
До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища, които пазели книжнината и образованието макар в примитивни условия.
Кое е най-старото училище в България?
Кое е първото училище в България, което не е килийно?
Постепенно ролята на килийните училища се ограничава и те са заменени от училищата в системата на новобългарското образование. Със зараждането на занаятчийската класа, развитието на търговията, проявите на жив интерес на общините към извършваното обучение на децата, се заражда необходимостта от друг вид училища в България, различни от килийните.
Зараждат се елино-българските училища, в които децата изучавали математика, философия, природознание на гръцки и български език. Елино-българските училища се възприемат и като своеобразна форма на първите светски училища. Спорен е въпросът кое е първото училище в България, което не е килийно. Различните автори и източници имат различно мнение по въпроса – според някои изследователи първото светско училище е отворило врати в Сливен през 1810 година, а според други това се е случило в Котел две години по-късно благодарение на даскал Антон.
Първото училище в България, което притежава всички характеристики на светско училище, е Националната Априловска гимназия, основана в Габрово през 1835 година, кръстена на основателя си – Васил Априлов. Той първи въвежда в Априловската гимназия взаимноучителната метода, която замества килийното обучение. През 1979 година сградата на гимназията е обявена за паметник на културата с национално значение.
Знаете ли кое е най-голямото училище в България?
Кое е първото училище в България, което е класно?
След появата на елино-българските светски училища идва ред и на класните. През 1846 година завърналият се в родния си град Копривщица Найден Геров отваря първото българско класно училище. То носи името именно на светите братя, създали славянската писменост – „Св. св. Кирил и Методий“, и в него се изучават светски науки.
През 20-те години на XIX век тези светски училища се оказват недостатъчни за постигането на поставените цели. Мощно движение за национална просвета в страната води до появата на модерни светски училища в България, за чието изграждане помага емигрантската буржоазия и българските търговци от Одеса и Букурещ, които дарявали средства за строежа на училищни сгради, закупуване на учебници и помагала, оборудване на новопостроените модерни светски училища.
Другите първи
- Първото девическо училище е открито в Плевен през 1841 година от Анастасия Димитрова.
- Първото светско училище в Южна България е Взаимното училище в Златоград, отворило врати през 1852 година.
- През 1843 година е основано в македонския български град Прилеп първото българско мъжко класно училище, кръстено на светите братя – „Св.Св. Кирил и Методий“.
А кое е вашето първо училище, в което се докоснахте до пъстрите буквари за първи път и със старание, трепет и вълнение рисувахте върху редовете българските букви? Със сигурност се съхранили спомена за него и този за първите години, в които марширувахте по улиците на града днешния празник.
Честит 24 май!
