След две години и четири неуспешни опита котка порода Рагдол, на жена от Келоуна, Британска Колумбия, е успешно клонирана. Крис Стюарт получи не едно, а две котенца, клонирани с помощта на ДНК от любимата й котка Беър, съобщава CBC.
Стюарт казва, че е изпратила ДНК на Беър на ViaGen, базирана в Тексас компания за клониране на домашни любимци, след като той починал на петгодишна възраст при пътнотранспортно произшествие през януари 2022г. Процесът на клониране включва поставяне на ДНК на животното в ембрион, който се прехвърля в матката на сурогатна котка, която носи и ражда бебетата, според Кери Боуман, биоетик, който работи в университета в Торонто.
Котенцата, които Стюарт кръщава Беър Беър и Хъни Беър, са родени на 10 януари. След като останаха с майка си в съоръжението на компанията в Ню Йорк в продължение на осем седмици, Стюарт най-накрая успя да ги вземе: „И двамата изглеждат като Беър“, казва тя. "Тези момчета са смели и нахални."
Още: Китай представи първия си клониран кон (ВИДЕО)
Висок риск
По-малко от пет процента от клонираните животни оцеляват след раждането, според Боуман. Той казва, че клонираните животни обикновено имат намалена продължителност на живота и може да имат аномалии, включително уголемени органи. Стюарт казва, че четири ембриотрансфера са се провалили, преди Беър Беър и Хъни Беър да се родят. Тя казва, че процесът й струва общо около 50 000 долара. Но е „развълнувана“ да бъде с новите си котенца, за които тя казва, че показват някои прилики с Беър.
Първият животински клонинг в света, овцата Доли, е роден в Шотландия през 1996г. Боуман казва, че оттогава комерсиалното клониране на домашни любимци се увеличава. Но той казва, че има дебат около това дали клонирането на домашни любимци трябва да бъде разрешено, тъй като има и рискове за майките, които носят клонингите, и процентът на спонтанни аборти и мъртвородени деца при клонингите е висок.
Боуман каза, че може да разбере желанието да се клонира любим изгубен домашен любимец, но предупреди, че клонингите няма да бъдат точно същите като оригинала. Въпреки че споделят ДНК, обстоятелствата, при които е родено животното, са различни. Той казва, че в някои случаи хората са установили, че техните клонирани домашни любимци не са сходни по характер с оригинала. „Имах куче от детството... Бих се радвал да видя това куче отново“, казва Боуман. „Но клонинг няма да е същото куче.“
Още: Пчелно безсмъртие: Рядък вид африкански пчели се клонира до милион пъти
