Макар Априлското въстание от 1876 г. е жестоко потушено, то предизвиква силен отзвук в Европа и привлича международното внимание към българската кауза - Освобождението от петвековно османско владичество.
При потушаване на въстанието над 30 000 души са убити. Стотици градове и села са разрушени и сринати със земята, а жителите им са подложени на репресии. Кръвопролитията стават причина видни световни писатели, журналисти и общественици да изразят възмущението си от жестокия удар, нанесен над българския народ. Над 200 европейски вестници пишат за кървавото потушаване на Априлското въстание. Ето малка част от тях:
Виктор Юго
На 17 август 1876 г. френският писател Виктор Юго произнася реч пред Френския парламент във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание в България. Той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:
“Дошъл е моментът да се издигне глас … Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат… Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед…”
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Джанюариъс Макгахан
Американският журналист Макгахан е изпратен като военен кореспондент от лондонския вестник “Дейли нюз” след Априлското въстание и по време на Руско-турската война. Той обикаля Батак, Перущица, Панагюрище, Клисура, Пловдив. Започва да публикува резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната им обиколка в България, заедно с управляващия руското посолство в Одрин княз Церетелев и Юджийн Скайлер - генерален консул на американското посолство в Цариград. Потресен от видяното, Макгахан пише:
“Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда”.
Сведенията на Макгахан успяват да обърнат мнението на министър-председателя Дизраели и британската дипломация, които подкрепят целостта на Османската империя и твърдят, че фактите относно зверствата на турците в България са силно преувеличени.
“Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот… малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепи мъже, които са я размахвали. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен…” пише Макгахан.
Оскар Уайлд
Големият ирландския поет, драматург и писател Оскар Уайлд не остава безразличен към зверствата в малката християнска страна, на което посвещава Сонет за избиването на християните в България
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
Юджийн Скайлер
Генералният консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Скайлер пише доклад за кланетата и зверствата в България “В Панагюрище много от жителите избягаха, но броят на убитите е около 3000, повече от които жени и деца… На стари мъже избождаха очите, а крайниците им били отсичани и така оставяни да умрат… Бременни жени били разпорвани и новородени бебета били разнасяни на байонетите на пушките, докато малките деца били заставяни да носят кървавите главици на техните другарчета…”
Джузепе Гарибалди
На 17 август 1876 г. Дзузепе Гарибалди пише “Батак беше с 9 000 жители, сега са 1300. На 7000 човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид”.
Кои са Апостоли на Априлското въстание?
Улиям Гладстон
Британският политически и държавен деец Гладстон пише “Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши”.
Фьодор Достоевски
Темата за зверствата по българските земи намира място в романа “Братя Карамазови”, считан за световен литературен шедьовър.
“Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействат, опасявайки се от поголовно въстание на славяните - тоест палят, колят изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват - пр., невъзможно е да си представиш всичко.
Наистина понякога се говори за “зверската” жестокост на човек, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да е така жесток като човека… Тези турци сладострастно са мъчили и децата, като се почне от изваждането им от утробата на майката и се стигне дотам, че хвърлят нагоре кърмачетата и ги намушкват на щиковете пред очите на майките…”
Отзвукът от потушаването на Априлското въстание води и до свикване на Цариградската конференция. Поводите за провеждането й са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875, Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга.
