Какво виждаме в сетния си миг: ярка светлина, блестящи порти, живота си като на филм? Един изследовател се опитва да разбере.
Стивън Лорис, директор на отдела по неврология в Университетска болница Лиеж в Белгия, интервюира 190 души, които твърдят, че имат ярки спомени от близки до смъртта преживявания.
„Открихме, че близките до смъртта преживявания са по-богати и по-истински от всички останали,“ каза Лорис пред ABC News и добави, че опитът като цяло е „доста положителен.“ „Трудно е да се обясни как такова богато преживяване може да се получи в ситуация, в която активността на мозъка е изключително необичайна.“
Хората, върху които Лорис е провел експеримента са били почти мъртви, в следствие на различни наранявания, от удавяне до спиране на сърдечната дейност. Но техните спомени от пространството между живота и смъртта са изненадващо сходни, пише lifebg.net.
„Над 80% говорят за чувство на спокойствие“, каза той.
Само двама души изразили негативни преживявания, според проучването на Лорис, което бе публикувано в списание Frontiers in Human Neuroscience.
Докато спокойствието е преобладаващото чувство при близките до смъртта преживявания, преглед на проучванията по темата показва, че извънтелесните преживявания, промененото усещане за време, ярките светлини, ускорените мисли и „обзор на живота“ също са често срещани.
„Мисля, че на първо място това е една уникална възможност да се разбере по-добре съзнанието“, каза Лорис.
Той и екипът му използвали метода „Грейсън“, разработен от психиатър, за да се измери дълбочината на преживяване близко до смъртта и да се установи, че всичките 190 пациенти са били еднакво близо до смъртта. Те използвали и специална психологическа проверка, за да се гарантира, че пациентите не са имали фалшиви спомени, причинени от наркотици или халюцинации.
Но спомените на хората, които са на крачка от смъртта, не са неясни. Вместо това, те разказват за ярки спомени от преживяванията си, каза Лорис.
Според някои изследователи липсата на кислород може да задейства тези преживявания, но Лорис казва, че това е малко вероятно. Той заявява, че хората с увреждания, на които липсата на приток на кислород към мозъка няма да повлияе веднага, са докладвали сходни спомени.
Лорис съобщава, че планира провеждането на друго изследване, което ще включва сканиране на мозъците на хора, които са имали близки до смъртта преживявания, за да разбере дали има някаква физическа промяна. Той е категоричен, че трябва да се правят повече изследвания и дори иска гражданите да споделят преживяванията си, когато са били близо до смъртта.
Големият въпрос, който Лорис не засяга, е дали има живот след смъртта.
„Това е нещо, което ни интересува“, каза той, но „аз не мисля, че имаме научно доказателство за живот след смъртта, освен донорството на органи.“
