Може би не всички знаят един интересен факт: най-важният терморегулатор на тялото е не кожата, не и потните жлези - а щитовидната жлеза. В регулирането на топлообмена участва хормон, който тя произвежда - тироксин. Той повишава интензивността на метаболизма в клетките, което води до освобождаване на топлина.
Но щитовидната жлеза невинаги се приспособява леко към климатичните промени, което понякога обяснява внезапните ни пристъпи на горещина или прекомерна хладина. Като знаем това, имаме допълнителна възможност да подготвим организма си, в частност - щитовидната жлеза, за адаптиране към тежки студове. Опитайте се да включите в менюто си „любимите“ храни на този орган: орехи, овесени ядки, джинджифил, морски дарове и водорасли. Препоръчително е да наблегнете на тях преди края на студеното време - така ще поддържате нормалната дейност на щитовидната жлеза.
И ето още един медицински факт: телесната температура се повишава, когато черният дроб започне да усвоява белтъчините (протеините). Те се разпадат продължително време, като при това 40% от енергията им се разсейва в организма под формата на топлина. Ето защо е чудесен начин да се стоплите, като включите възможно най-много растителни и животински белтъчини в менюто. Животинските присъстват във всички видове месо, а растителни има най-много в бобовите култури – леща, грах, боб, нахут и др.
Супите са отлични „отоплители“ в студеното време. Диетолозите по принцип обожават зеленчуковите супи – но признават, че през зимата месните са по-подходящи. Причината е, че месният бульон съдържа много повече аминокиселини и екстрактивни вещества, които активизират дейността на стомашно-чревния тракт. Резултатът е, че се генерира маса енергия, която е в състояние да ни топли отвътре дълго време. Въпреки това, не бива да прекаляваме и да консумираме повече калории от необходимото: след като бульонът е готов, го изстудете добре и отстранете мазната коричка, която се образува на повърхността. Тази процедура не влияе на вкуса му - но значително намалява количеството на холестерола и калориите.
Най-добре е в зимните супи да използвате подправки като мащерка, риган, розмарин и кимион, които увеличават затоплящия ефект на бульона поради съдържащите се в тях етерични масла. Кореноплодните зеленчуци са отлична идея за основа на супата: моркови, пащърнак, ряпа, които също имат доста мощен затоплящ ефект.
Един от най-важните механизми за терморегулация е доброто кръвообращение. От него зависи колко бързо кръвта постъпва към повърхността на тялото, където се отделя топлина. Ако кръвоснабдяването е добро, топлината се преразпределя много по-добре в организма: насочва се към зоните, където е най-необходима, и напуска там, където има излишък.
Не забравяйте да приемате калий и магнезий, за да се подобри кръвообръщението в студено време. Липсата им води до нарушения в сърдечно-съдовата система, така възникват сериозни проблеми и в топлообмена. Резултатът е, че може да премръзнете дори при температури, при които хората с нормална кръвна циркулация се чувстват достатъчно комфортно. Продукти, съдържащи калий и магнезий, са: небелени картофи, трици и пшенични зародиши, грах, бобови растения, моркови, тиква, цвекло, репички, чушки, зеле, краставици, авокадо, магданоз, спанак; сушени плодове като кайсии, смокини, сини сливи.
Според източните практики, които абсолютизират „енергията“ около нас, зърнените храни, булгурите, ръженият хляб носят „топла енергия“. От гледна точка пък на съвременната диетология, зърнените храни са източници на сложни въглехидрати, които организмът трябва да усвои. В този процес той получава и отделя много от енергия, която се изразходва, покрай другото, и за затопляне на тялото. Затова диетолозите съветват през зимата да закусвате обилно – различни каши, спагети със сос, пълнозърнест хляб. Най-добрият вариант за прием на бавни въглехидрати е сутрин. Тогава те ще дадат усещане за ситост и топлина: след такава закуска можете спокойно да излезете на студено. Но вечер по-добре се топлете пред камината и забравете въглехидратите: тогава те се съхраняват в резерв, попълвайки мастната тъкан – с една дума, макар и неприятна: пълнеете, а с друга една още по-неприятна: дебелеете!
Къри, хрян, уасаби, горчица; червен, черен, кайенски и бял пипер; джинджифил, канела, индийско орехче, кимион, кориандър, карамфил, кардамон, шафран – всички тези подправки са отлични „отоплители“. Те ни затоплят, като ускоряват метаболизма, включително този на мазнините. Но все пак използвайте цялата тази пикантерия в умерени количества: пикантните подправки възбуждат апетита. Освен това, диетолозите препоръчват да не се пие чай от джинджифил или обилно да се ръси храна с горчица преди излизане от дома. Причината е, че така се предизвиква приток на кръв към кожата, ето защо веднага се затопляте – но лесно получената топлина също така лесно се отдава на околната среда и бързо се охлаждате. Нещо като парите: лесно спечеленото бързо се харчи!
Избягвайте да използвате подправки и вечер: излишната топлина ще ви попречи да заспите бързо и може да доведе до нощно изпотяване. Но за обяд и ранна вечеря са идеални.
Популярните през зимата кафе, чай и какао съдържат мощни затоплящи веществи – термогени, най-вече кофеин. Плюс това, ако добавите джинджифил, смлян чер пипер или малко канела към чая или кафето, техният загряващ ефект ще се увеличи неколкократно.
Въздържайте се от горещото и изкусително греяно вино, особено в ски-курортите: алкохолът разширява кръвоносните съдове, а това кара тялото ви да губи топлина много по-бързо. Вместо вино, акцентирайте върху топло мляко с мед. Особено е подходящ този коктейл вечер, тъй като не само повишава изпотяването и затопля, но има и успокояващ ефект.
