Размери, физически граници, дълбочина... Няколко критерия отличават океаните от моретата – но това са разлики, които са основани повече на условности, отколкото на обективни характеристики. Когато Васко Нунес де Балбоа в 1513 г. прекосил Панамския провлак и навлязъл в непознати води, той ги нарекъл „Южно море“. Пет години по-късно Магелан плавал там в тихо време и ги назовал Тихи океан.
Това е и един проблемите: моретата и океаните са преди всичко условни наименования, измислени от човека. Оттук и трудностите с тяхното ясно разграничаване. В момента има няколко критерия. Първият е най-интуитивният: това, което отличава океана от морето, е преди всичко големината. По дефиниция океанът е по-голям. Най-малкият - Северният ледовит океан, се е разпрострял на 14.75 милиона кв. км - докато най-голямото море, Арабското, обхваща 3,8 милиона кв. км. Океанографите вземат предвид още естеството на бреговете, дълбочината на дъното и солеността на водата. Традиционно терминът "океан" се отнася до най-голямото пространство от солена вода, граничещо с континенти. На брой океаните са 5: Атлантически, Северен ледовит, Тихи, Индийски и Южен. Всеки знае или от географията, или от собствени пътувания, че океаните са много по-големи от моретата. Много морета биват дефинирани като самостоятелна водна територия само, понеже е присвоено име на някаква част от океана, съседна на дадена суша – като, примерно, Средиземно море.
Мраморно море, какво трябва да знаете за него
Морета
На планетата има 63 морета. Те са разделени на две основни категории – крайбрежни (маргинални) и затворени (вътрешни). Вътрешните морета са врязани навътре в някои континенти. Такива примери са Черно, Мраморно, Средиземно, Балтийско море – които са свързани с океана посредством система от протоци и са почти изцяло заобиколени от суша.
Крайбрежните морета са разположени покрай крайбрежията на континентите, следват контурите им и са ограничени от полуострови, острови или плитчини. Карибско море, например, е заобиколено от редица острови. Ала „море“ не означава непременно „плитки води“. Дълбочината на крайбрежните морета може да бъде много голяма, както в Норвежко море (максимална дълбочина - 3970 м) или Коралово море (9174 м). Тези морета са по-малко изолирани от океаните в сравнение с вътрешните (затворените). В същото време водите им активно и постоянно се смесват с океанските. Характерни примери са Източнокитайско, Норвежко, Тасманово море.
Океани
За океаните е типична по-активна обмяна на водни маси. При желание човек може да достигне, от който и да било един до друг океан, без да стъпи на суша. Граници на океаните представляват брегове на континенти, архипелази и отделни острови, а също и меридианите, минаващи през различни географски точки. Обединяват ги често проливи - например Магелановият или Беринговият. Всички океани заедно с моретата, свързани с тях чрез протоци и проливи, образуват Световния океан.
Знаете ли колко морета има в света? Кое да посетите това лято – част 1
Още какво отличава моретата от океаните освен размерите?
Моретата са с по-голямо биоразнообразие от океаните. Средиземно море, например, съдържа 4 до 18% от видовете на морската фауна в света - а площта му е под 1% от тази на Световния океан!
Моретата притежават свои хидроложки режими, различни от океанските. Имат също собствени стойности на такива параметри като температура, прозрачност и соленост на водата. Всяко море има своя система от течения, собствени флора и фауна, които се различават от океанските.
Някои морета нямат брегове. Такова е, например, Саргасово море – разположено по средата на Атлантическия океан и в тропически ширини.
Определени водни територии биват наричани морета, но не са - например, Каспийско и Мъртво море. Това са по-скоро големи езера.
Съществуват и своеобразни „исторически“ морета – те са свързани с паметни събития от световната история или различни митологии. Такова е, например, Тиренско или Лигурско море, което се явява просто част от Средиземно море.
