Едва ли има българин, който не знае кой е първенецът на Стара планина? Това е връх Ботев, висок 2376 метра.
Връх Ботев, 2376 м
Намира се в средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял. Извисява се като огромен купол, наподобяващ гигантски юмрук. Върхът се вижда много отдалече, защото до него има изградена радиостанция. Може да се види от голяма част от Централна България. Често е посещаван от туристи и любители планинари.
Върхът попада на територията на национален парк “Централен Балкан” - един от най-големите европейски национални паркове. От Райските скали в тази част на планината се спуска най-високият водопад не само в България, но и на Балканския полуостров - Райското пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът събира води от вечната пряспа, разположена почти на самия връх Ботев. вяНа територията на върха е изградена метеорологична станция и телевизионна кула, която покрива с телевизионен и радио сигнал около 50% от територията на България.
Топ 20 на най-високите върхове в България
Как се стига до връх Ботев:
* по Тарзановата пътека.
Най-краткият път е през южното било на планината от хижа “Рай”. Преходът отнема около 2-3 часа и минава през т.нар. Тарзанова пътека. Пътеката е кръстена на метеоролога Тодор Божков, с прякор Тарзана, който пръв трасира тази пътека през 40-те години на миналия век. По ирония на съдбата по-късно намира и смъртта си на нея. По най-опасните участъци е поставено стоманено въже за безопасно придвижване. Преходът минава покрай Райското пръскало и разкрива спиращи дъха гледки към стръмните склонове на Стара планина.
* от хижа “Плевен” (3-4 часа), от хижа “Тъжа” (4-5 часа), от хижа “Васил Левски” (3-4 часа);
* от хижа “Добрила” Този маршрут е доста труден, не се препоръчва за любители. При хубаво и ясно време, което е рядкост, се разкриват приказни гледки към Северна и Южна България.
* връх Ботев е част от туристическия маршрут Ком-Емине, който е финалната част от международния туристически маршрут Е-3.
Включен е в списъка със 100-те национални туристически обекта.
В миналото
В продължение на векове върхът е бил див и необитаем. Тук са се крили много войводи от османските поробители. През 1867 г. минава четата на Панайот Хитов с развято знаме, носено от Васил Левски.
След Освобождението започват постепенно да идват любители на планината. Изкачват се и метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на равната му поляна.
През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
Топ 10 на най-красивите върхове в Пирин
Старите имена
Поради формата на върха - широко и заоблено било, което наподобява юмрук - до 29 юни 1942 г се нарича Юмрукчал.
През 1888 и 1889 г. цар Фердинанд, заедно с майка си, прекарва няколко дни в Калофер, докато трае беритбата и варенето на розите. Царят се изкачил на Юмрукчал, където по повод на събитието е поставен каменен стълб, а върхът започва да се нарича Фердинандов от 1942 до 5 януари 1946 г. Масово хората продължават да го наричат със старото му име - Юмрукчал.
През 1946 г. старото име Юмрукчал е върнато официално.
От 1950 г. вече са нарича Ботев в чест на големия български революционер и поет - Христо Ботев.
Върхът крие опасности
Макар да не е най-високият връх в България, Ботев е най-коварният връх. Времето тук се разваля за секунди, а бурите всяка година вземат човешки жертви. Това е мястото с най-много инциденти всяка година. На върха не се задържа сняг поради силния вятър. Но в подножието се натрупват преспи до 7-8 м.
Планинските спасители съветват да не подценявате планината, да следите информацията за времето и внимателно да подбирате екипировката си. А върхът ще ви се отплати с приказно красивите гледки, които се откриват отгоре и по пътя до него.
