Начинът, по който възприемаме различните алкохолни напитки, зависи силно от храната, която ги съпровожда. Има алкохоли, които задължително изискват „закуска“, „мезе“ или „петишку“ - дори често разнообразни и комбинирани. Например, в миналото преди 1917 г. едрите московски търговци, „купците“, посрещали Коледа с тридневна трапеза – която започвала с водка и 64 вида мезета. А има и такива питиета, които не са особено капризни в това отношение – например, какво му трябва на уискито: няколко бадема и фъстъка, или пък на коняка: два-три шоколадови бонбона.
Ракията е някъде по средата на тези изисквания. Например, тя може да се пие с леки мезета: зеленчукова салата, маслини, сирене, суджук. Или пък за десерт с плодове, орехи. Също и с кафето след хранене: в западните региони на Испания и в Португалия е обичайно обядът или вечерята да се приключи с няколко капки ракия в кафето (при това, да не звучи пренебрежително, но относно качеството на иберийската ракия има доста какво да се желае, с извинение).
Какво е перфектното съотношение захар-вода за ракия?
А в България пък има едно неправилно схващане: че ракията непременно трябва да се пие студена, едва ли не ледена. Но в такъв случай доста от качествата и спецификата на ароматите й просто се губят. Всъщност, отдавна е забелязано, че ледът само прикрива някои от недостатъците на конкретната ракия. Най-удачната температура за сервиране на ракията е по принцип между 15 и 20 градуса. Специално по-дълго отлежалата се случва да бъде сервирана и при 27-28 градуса, особено сливовата – когато на тази температура се разгръща целият й специфичен ароматен и уханен букет.
Безспорно, най-популярното мезе за ракия в България е шопската салата – както се носи мълвата, изобретена като съчетание в някое от заведенията на „Балкантурист“ през 1960-те години. Но „най-популярно мезе“ не означава задължително, непременно или единствено мезе. Ракията е широкообхватна напитка с цял комплекс аромати, ухания и вкусове – което означава, че може, съответно, да бъде съчетавана с най-различни придружаващи закуски.
По-известните съчетания са следните:
- гроздова с шопска салата;
- сливова с месо (колбаси, шунка);
- дюлева с кашкавал;
- крушова със саламурено сирене;
- кайсиева със салата марули и саламурено сирене.
Твърде важно е и кога точно ракията ще бъде директно включена в самия процес на консумирането. Някои видове ракия са удачно решение като начален, така да се каже, стартиращ аперитив на трапезата: крушова, кайсиева, малинова; твърде често за аперитив се сервира класическата гроздова „каменарка“ с шопска салата.
Мнозина познавачи пък обикновено оставят сливовата като главна ракия-придружител на основното ястие чак до десерта.
Защо произходът на думата "ракия" е свързан с изпотяване?
Обикновено се смята, че отлежалата ракия е по-добра от свежата, неотлежала. Разбира се, за определени концентрати като коняк, арманяк или уиски това е валидно. Но се случва и свежата ракия да се издигне до висотите на неповторимите ухания и аромати – особено това се отнася за крушовата (т. нар. „вилямовка“, т е. от круша сорт „Уилямс“), при която се акцентира на пресния и свеж дъх на напитката, а не толкова на отлежаването.
Кога и в кой сезон се пие ракията?
За много хора, волно или неволно, е останала представата, че ракията е зимно питие – може би, защото често отлежава в дъбови бъчви, в подземия, свързани с хлад, а от самото питие се получава усещане за топлина и съгряване. За други пък е тъкмо обратното: за тях пък това си е чисто лятна напитка, защото е свързана със зеленчукови салати, спускане на бутилката за изстудяване в хладен и студен кладенец, изстудена бъклица и прочее традиционни реквизити и аксесоари.
Изводът е повече от ясен: ракията е универсално-сезонна напитка, която може да се пие по всяко време на годината.
Затова: наздраве!
