В началото на 30-те години на миналия век много новозеландски фермери с ентусиазъм прегръщат идеята да използват силнозапалимия химикал натриев хлорат, за да се борят с плевелите. По това време в Нова Зеландия овцевъдството преживява бум, а наред с това в страната има големи площи земя, които буренясват заради недостига на работна ръка. Полетата се покриват с инвазивния вид обикновена якобеа (Jacobaea vulgaris), който се разпространява изключително бързо като измества други видове, а заедно с това и причинява сериозни заболявания сред изведените на паша животни - диария, увреждане на вътрешните органи, слепота и в някои случаи дори смърт. Затова когато новозеландското министерство на земеделието насърчава използването на натриев хлорат, който изглежда обещаващо средство за справянето с проблема, фермерите се съгласяват охотно. Препаратът не изисква големи финансови разходи нито необходимост от допълнителна работна ръка.
За беда фермерите не обърнали внимание на предупреждението, че продуктът трябва да се държи далеч от облеклото или други горими материали, както и да се пази от източници на топлина или нагорещени повърхности. Затова често дрехите им се оказвали в контакт с веществото, което на практика ги превръщало в своеобразен експлозив.
Така по време на яздене се получавало триене и заради нагряването започвала бурна реакция, което в най-добрия случай можело да се нарече неприятно. Инцидентите били достатъчно чести, като за съжаление се стигнало до тежки изгаряния.
А един от най-запомнящите се и зрелищни инциденти се случил на 12 август 1931 г., когато панталоните на Ричард Бъкли буквално експлодирали. Случайността спасила техния собственик, който по това време не ги носел. Той успял да ги изхвърли от къщата на двора, където те продължили още известно време да гърмят. Фермерът не само се отървал леко, но и случаят му спечелил известност и една от не особено престижните Антинобелови награди.
Историята припомни фейсбук страницата "Наука и критично мислене"
