Едва ли си мислите, че пилешкото месо, което сервирате на масата си е същото, което някога сте получавали от родителите и бабите си. В малко дворче, с тревичката наоколо и слънцето, което огравя животните по цял ден. Имало едно време...
Днес истината е далеч по-жестока. Едва ли тази статия ще ви откаже от пилешкото месо, едва ли и ние ще се откажем от него. Въпросът е как стигнахме дотук и къде отиде човечността у хората, които продават храната, озоваваща се на трапезата ни.
Смятате ли, че дори те консумират това, което произвеждат? Едва ли...
От предишната статия за пилешкото месо, която направихме за вас, вече знаете, че в не толкова далечното минало времето за растеж на една нормална кокошка е било 60-70 дни. Днес то е скъсено наполовина, че дори и повече, а размерите им са увеличени неколкократно.
В документалния филм "Храна ООД" (Food INC) ни показват кадри на птицеферма на един от малкото хора, съгласил се да бъде сниман. Това трябва да ви наведе на мисълта, че другите, които са отказали, крият много по-лоши тайни от тези.
Фермерката Карол Морисън казва, че животните почти не виждат дневна светлина през целия си живот. Не тези, които тя отглежда, а тези, които не позволявят никой да снима зад стените на огромните халета. Карол е една от малкото, които е избрала да отглежда животните в "стария тип" помещения с отворени прозорци, през които да влиза дневна светлина.
"Тук е ужасно, виждате сами. Птиците трябва да са натъпкани една до друга, за да имаме ние повече печалба. Прашно и мръсно е, но те са свикнали да живеят така. Това е масовата продукция, а ние сме от малкото, които все още са запазили нещо човешко в начина, по който отглеждаме това, което по-късно продаваме на хората."
Тя продължава разказа си:
"За да растат по-бързо, трябва непрекъснато да се добавят антибиотици в храната им. Аз от много години вече съм алергична към всеки един вид антибиотик, точно заради цялото количество пилешко месо, което е минало през организма ми."
Заради неестествено бързия растеж много органи и кости на кокошките не могат да смогнат в развитието си. По тази причина много животни дори не могат да ходят.
Много от тях не издържат на "насилствения" растеж. Карол обхожда всеки ден гоямото помещение, за да открива умрелите птици, които стоят сред останалите понякога с дни.
В отглеждането им отдавна вече няма нищо човешко. Спомням си как баба на село беше измислила име на всяко животинче по двора й. Хващаше някое, радваше му се и наистина я беше грижа как растат и имат ли достатъчно храна.
Малките пиленца, които пристигат във фермите минават през машини, за да бъдат наблъскани с първата доза антибиотик. Те падат от малки пространства, биват слагани в големи контейнери и никой не се тревожи дали усещат нещо. Те се третират просто като предмети.
Начинът, по който Карол Морисън отглежда животните, е "годен" за снимане. Можем само да си представим какво се случва в онези тъмни помещения, в които птиците живеят една върху друга. Има клипчета, които показват това, но картинката е твърде страшна.
Индустрията не променя само храната ни и начина, по който се отглежда. Тя променя хората, които го правят. А когато ние загубим човешкото си отношение към животните, които отглеждаме, няма как да очакваме нещо да се промени към по-добро.
