Най-близката до Слънцето планета е кръстена на античния гръцки бог Хермес (Меркурий при римляните) – пратеникът на боговете и богът на зората, който възвестявал появата на Зевс. Древните египтяни наричали тази планета Собкоу, а в Скандинавия и Германия била известна като Один. Това е и най-малката планета в Слънчевата система.
Меркурий е на средно разстояние от 58 милиона километра от Слънцето, чиято ярка светлина пречи на наблюденията му от Земята. Движейки се по силно издължена орбита със скорост до 54 км/ сек, прави пълна обиколка около Слънцето за 88 земни дни. Един меркуриански ден продължава 176 земни дни. Полярната ос на Меркурий е почти перпендикулярна на равнината на неговата орбита.
Ето кога можем да видим всички планети от Слънчевата система
Средната плътност на Меркурий е почти същата, както тази на Земята – 5.44 г/куб. см, затова се предполага, че има желязно ядро, заемащо половината от обема на планетата, над което се намира силикатна обвивка с дебелина 600 км. Меркурий получава 6 пъти повече слънчева светлина от Земята. По-голямата част от нея се абсорбира, тъй като повърхността му е тъмна и отразява само 12-18 процента от падащата светлина. Температурата на осветената повърхност достига 500°C.
Повърхностният слой на планетата е силно натрошен и служи за отлична топлоизолация, така че на дълбочина няколко десетки сантиметра от повърхността температурата е постоянна - около 80°C. През нощта температурата на повърхността пада до минус 210°C.
Открито е, че Меркурий има много разредена хелиева атмосфера, създадена от „слънчевия вятър“. Средно всеки атом хелий остава в атмосферата около 200 дни и след това напуска планетата. Налягането на такава атмосфера на повърхността е 500 милиарда пъти по-малко, отколкото върху повърхността на Земята. Освен хелий са открити незначително количество водород, следи от аргон и неон.
Повърхността на Меркурий е покрита с кратери подобно на Луната, затова може да се предположи, че планетата също е образувана преди 4.5 милиарда години и е преминала през същите етапи. Сниманата досега част от повърхността на Меркурий е изненадващо подобна на лунната повърхност: множество кратери с различни размери покриват планетата. Според решението на Международния астрономически съюз кратерите на Меркурий са назовани с имената на културни дейци: писатели, поети, художници, скулптори, композитори.
Например, най-големите кратери с диаметър от 300 до 600 км са наречени „Бетовен“, „Толстой“, „Достоевски“, „Шекспир“ и др. Има изключения от това правило - един кратер с диаметър 60 км е получил името на известния астроном Койпер, а друг, с диаметър 1,5 км близо до екватора, е назован „Хун Кал“, което на езика на древните маи означава „20“. През този кратер минава меридианът, който обозначава 20 градуса.
Колко са планетите в Слънчевата система? Отговорът ще ви изненада
Височините на различните форми на релефа на Меркурий, т. е. на „планините“ и „хълмовете“, са по-малки от тези на Луната. Височинните профили се изграждат с помощта на наземни радарни изследвания. По този начин наземните наблюдения са успели да идентифицират няколко големи пръстеновидни структури с диаметър над 300 км в район, който все още не е заснет от космически кораб.
Най-добрите снимки на повърхността на Меркурий съдържат детайли с размери 100 м. На някои снимки ясно се виждат следи от изливане на лава. Очевидно интензивното метеоритно бомбардиране на повърхността на Меркурий в редица случаи е било придружено от подобни изливания.
В момента се разработват проекти за полети на космическа станция до Меркурий, които ще направят възможно заснемането на източното полукълбо – до момента то не е видяно. Тогава ще бъде възможно да се изследва цялата повърхност на планетата и евентуално да се открият интересни явления. Оборудването от ново поколение ще позволи да се изследват физическите свойства на скалите, изграждащи повърхността, и да се наблюдават слънчеви изригвания.
