Охрид е град с богато историческо наследство, тясно свързано с нашето минало. Като една от древните столици на България по време на Първата българска държава, Охрид продължава да заема специално място в сърцата на много българи. Днес ще се потопя в историята на Охрид и произхода на неговото име, разкривайки повече за неговото значение.
Историята на град Охрид
Съществува една легенда, свързана с цар Самуил и град Охрид. Според нея, когато българският владетел се е изправил пред величествената гледка към Охридското езеро, той изрекъл възхитено: "Ох, рид". Въпреки че тази история е повече в духа на шегата, най-приемливото обяснение за произхода на името е свързано с думата "рид". Наложено е обяснението, че името "Охрид" произтича от старогръцкото наименование на града - Лихнина/Лихнида или Хрид, което впоследствие е било адаптирано на местния български език като "град на рида".
Основаването на Охрид като населено място е тясно свързано с историята на древна Македония (като регион). Въпреки че първите жители на региона са били илирийци от западните Балкани, Филип II Македонски завладява града, интегрирайки го в рамките на своята държава. С времето Охрид става част от Римската империя, а след това и от нейния източен наследник - Византийската. Накрая, славяните започват да се заселват в тези земи, оставяйки своя отпечатък в историята на Охрид.
Охрид като част от България
Охрид се утвърждава като един от ключовите центрове на Куберовите българи, което укрепва връзките му с българите от Дунавска България. С времето, обединението между тези две части на българския народ води до присъединяването на Охрид към българските земи. При управлението на цар Борис, градът се превръща в един от центровете за разпространение на християнството. Климент Охридски и Наум Преславски полагат основите на Охридската книжовна школа, която заедно с Преславската, става една от двете водещи в страната ни. След падането на Велики Преслав през 971 година, Охрид се трансформира в основен център на свободните българи, а това води и до издигането му за столица на България по времето на цар Самуил. Въпреки че Охрид е превзет от Василий II Българоубиец през 1015 година, крепостта над града, носеща името на Самуил, остава български символ на съпротивата. Въпреки завладяването му, Охрид запазва своята важна роля в историята, културата и духовността на българския народ, ставайки част от Византийската империя.
През периода на Втората българска държава, Охрид продължава да бъде един от центровете на българщината. В средата на XIV век, градът се оказва под влиянието на нарастващата мощ на Сръбската държава. Въпреки това, като част от съдбата, която споделят всички балкански градове по онова време, Охрид накрая попада под властта на Османската империя.
Османската империя
Превръщайки се от християнски в ислямски център в рамките на Османската империя, Охрид претърпява значителни промени. Християнските църкви били преобразувани в джамии, а също така са изградени и нови ислямски храмове. Османски пътешественици като Евлия Челеби, описват точно тези действия на османската власт. Хенри Тозер, британски писател и учен, предлага интересна теория в своята книга за Турция, свързвайки името Охрид със славянската дума "Ахар", означаваща "дворец", във връзка с миналото на града като резиденция на българските царе. Въпреки това, неговата теория все още не е потвърдена.
Охрид и Третата българска държава
Въпреки че Охрид е освободен след Руско-турската война (1877-1878 г.), свободата му е краткотрайна. Берлинският конгрес връща града в рамките на Османската империя. В този труден период, Българската екзархия успява да съхрани българския дух на Охрид, дори в условията на османска власт. Охрид се превръща в критичен център за българското революционно движение, особено в началото на XX век. Това се базира на успехите на българското образование в града. Ето какви училища има там в началото на XX век:
- 6 български училища - 5 основни + 1 средно
- 3 чужди училища - по 1 гръцко, сръбско и влашко основно школо
На 29 ноември 1912 година, Охрид се освобождава от Османската власт, като сръбските сили вземат контрол над града. Този обрат не довежда до подобрение в условията на живот за българското население, което се третира като заплаха от новоустановената сръбска власт. Тези обстоятелства проправят пътя към Охридско-Дебърското въстание от 1913 година, организирано от българи и албанци, което е брутално потушено от сръбските власти. Тези събития водят до значителна бежанска криза, като над 30 000 българи бягат към свободна България, спасявайки се от репресиите. През следващите години, в контекста на КСХС и по-късно Югославия, положението на българите в региона не се подобрява особено.
