Знаете ли кой е най-интелигентният орган на нашето тяло? Предполагаме, че отговорът, който ще ви хрумне, ще бъде мозъкът. И истината е, че не е така. Знаете ли защо?
Когато ядем нещо токсично, стомахът ни успява да го елиминира: чувстваме се уморени и веднага повръщаме. Въпреки това, когато имаме токсични мисли, такива, които предизвикват тревожност, стрес и болка, мозъкът не ги елиминира. Напротив, това, което прави през повечето време е да ги "храни" още повече, в резултат на което те растат и стават все по-силни и по-силни, докато поемат контрол над ума ни в неговата цялост.
В днешната статия бихме искали да споделим с вас някои разсъждения и практически инструменти, за да научите как да управлявате това състояние.
Какво е тревожност?
Тревожността не е нищо повече от защитен, универсален, адаптивен механизъм, който има функцията да подобри работата и капацитета на хората в предизвикателна ситуация.
Но можем ли самите ние да управляваме тази тревожност?
Първа стъпка към управлението на тревожността
Първата стъпка към това е да осъзнаем, че всичко е наред! Тоест да осъзнаем, че това, което ни се случва е защитен механизъм и няма нищо лошо в самите нас. Човешкият ум по природа, когато не е фокусиран върху конкретна задача, това, което прави, е да се лута от една мисъл към друга.
Когато се лутате, се появяват мисли и образи, които имат три характеристики: те са автоматични, прескачат между минало и бъдеще и накрая търсят контрол над ситуацията, търсят сигурност.
Поради тази причина е много лесно да попаднете в капаните на притесненията, тъжните спомени, ограничаващите сравнения, прогнозите за бъдещето, в които винаги търсите най-лошия сценарий.
Втора стъпка за управление на тревожността
Втората стъпка е да осъзнаем, че ние сме единствените отговорни за мислите, които имаме. Отговорност означава способност за отговор. След като осъзнаем мислите, които имаме, тогава можем да развием способността да реагираме.
И какво точно означава това? Това означава да спрем да храним тези мисли. Това означава да се научи да разчупим механизма, който ни кара да изпитваме безпокойство. Да, защото дълбоко в себе си ние сме тези, които го създаваме чрез мисловен процес.
Трета стъпка за управление на тревожността
Стигаме до третата стъпка: започваме да „преобразоваме ума си“ в наша полза.
Умът с неговите механизми е като острие: може да се използва за нараняване или за лечение, зависи само от това как го използваме. Спрете да храните ограничаващи вярвания. Спрете ограничаващия психичен механизъм веднага щом го осъзнаете. Тоест спрете да подхранвате мислите, отговорни за увеличаването на вашата тревожност. Просто кажете „СТОП СЕГА“ на глас и фокусирайте ума си върху нова мисъл, тази, която може да ви успокои.
Изберете полезна фраза в този смисъл (например: всичко ще бъде наред , контролирам мислите си и умът ми е на мои услуги ), която можете да си повтаряте всеки път, когато сте на път да започнете стария умствен процес.
Ще успеете ли да го направите? Смятате ли, че е възможно да започнете да управлявате тревожността с тези прости стъпки?
