Винаги съм смятала, че в полигамията няма нищо лошо, стига да е взаимно искана от двамата партньори. Но ако един от тях е изразил ясна позиция, че вярва в моногамна връзка, а другият не е на това мнение, то това е потенциално катастрофално за едни взаимоотношения.
За да бъде една връзка успешна, силно вярвам в позицията, че двама души трябва да са на първо място партньори. И като такива – трябва да имат уважение един към друг. Всички знаем и сме чували, че влюбването е първите месеци, а обичта завинаги. И това е така. И го вярвам.
Основата за такива отношения е взаимен респект един към друг. Всеки в дадени взаимоотношения трябва да цени и уважава партньора си, неговото лично време и желание за уединение, неговата професия, собствени финанси, приятели, семейство. В хода на една връзка, често фрагменти от тази съвкупност се пропукват в единия или в двамата.
И много често, след това „пропукване“, а още по-често и след раждане на дете, един или и двамата започват да търсят други хора, с които да се почувстват добре. И пак казвам, вярвам в полигамията, но само и единствено, когато е открита и за двамата партньори, и желана от двамата. Иначе говорим за изневяра.
А изневярата може да е съсипваща. Особено, когато не си предполагал, че нещо подтиква партньора ти да търси авантюра.
Откровено казано, вярвам че хората могат да се „подхлъзнат“ веднъж. Вярвам и в прошката. Мисля, че е наистина много по-отрезвяващо да приемем, че хората правят грешки. Всички, до един. И смятам, че ако имат желание да ги поправят, то трябва да им се даде шанс.
Кога обаче се прекрачва границата на прошката и осъзнаваме, че този човек няма намерение да промени това си увлечение, независимо колко оскърбява партньора му? За да си дадем отговор на този въпрос, да установим проблемите в двамата.
Проблеми при системно изневеряващите хора:
Проблем 1: Не изпитват достатъчно уважение към партньора си, за да оценят капацитета на грешката си.
Това е сериозен проблем. Ако партньор Х е видял колко смазваща и съкрушителна е била новината за партньор Y, че е изневерил и продължава, то той няма минималното уважение да не причинява повече болка на партньора си. Смятам го за откровен садизъм да виждаш колко наранен и огорчен е един човек, ала да продължаваш да правиш същото, което го е съсипало.
Проблем 2: Обвиняват партньора си за собствените си действия.
Категорично няма място за обвинение за собствените ни избори. Силен човек, който вижда проблем във взаимоотношенията, ще се опита да ги разреши с разговори, разговори и пак разговори. Ако не става само вкъщи – на семейна терапия. Или по друг начин. Ще се търси начин. Това ще направи силният. Слабият човек ще избяга от проблемите и ще се „облекчи“ на друго място.
Проблем 3: Семейството не е приоритет вече
Вижда се и при мъже, и при жени. Семейните хора все повече загубват идеята какво е значението на думата „семейство“. А тя в основата си е „подкрепа, уважение, обич, завинаги“ . Изключително неприятно е, когато са намесени деца, а това води и до следващия проблем в изневеряващите:
Проблем 4: Безпринципен човек.
За мен, системно изнеряващ човек е такъв без принципи. Това трябва да извира от собственото ти его и достойнство на човек, че ти не си способен да причиниш болка на друго същество, а какво говорим за това, с което си споделяте леглото. Когато нямаш изграден собственият принцип в своето съзнание, то няма как да спреш с изневерите. Особено човек, който не може да осъзнае, че освен партньора си, предава и децата си.
Проблем 5: Потенциално опасен за здравето на всички членове в семейството.
Не малко от изневеряващите търсят секс услуги, срещу заплащане. Интернет бълва със сайтове за платени мъже и жени. Лесни са, достъпни и опасни. Основен проблем е, че с висок брой сексуални услуги, които предлагат, също предлагат и висок брой полово предавани болести. Не знам защо, масово не си дават сметка, че освен партньорите си, имат висок риск да заразят децата си също. Достатъчно е някой да си е гризал кожичките на ноктите, например, детето да се удари и да прокърви и докато го бинтовате, готово – отворена рана с отворена рана. Може да заразите детето си с всичко през СПИН, сифилис, хепатити и тн. А дълбоката и безумна илюзия „Абе мен няма да ме хване, продължавам да си ходя, няма да се пазя“ е на прагът на идиотизма. Хваща ги бая хора. Всеки ден. Тук се върнахме на проблем 4 за липсата на принципи. Принцип е да се грижиш и пазиш близките си.
Но за да има „системно изневеряващи“, трябва да има и „системно прощаващи“. Ето и някои проблеми в тяхното съзнание:
Проблем 1: Търсят грешката в себе си.
Това е най-честият проблем, съсипващ самочувствието, както на мъже, така и на жени. Отново подчертавам – не бива да обвиняваме някого за собствените си решения. Аналогично, няма какво да търсим в себе си проблема, заради това че някой е решил с напълно осъзнат избор да пренебрегне рамките на нормално партньорство.
Изключително често се среща „Аз го подтикнах, карах му се много, аз съм виновна“ или „Напълнях след раждането, сигурно не му харесвам“. Не. Ако утре този човек, вместо да ви изневери, а реши да гръмне някого – пак ли десетте ви килограма отгоре ще са виновни? Тук става дума за ясен избор партньорът ви да ви унизи. Колкото по-бързо приемете фактът, че този човек след първото подхлъзване, е продължил системно да ви унижава, толкова по-лесно ще се отърсите от първоначалната агония при научаването за „поредната“.
Проблем 2: Живеят с илюзията, че някога той/тя ще се осъзнае и ще спре.
Никога няма да спре. Щом сте простили повече от веднъж, той вече е загубил уважението си във вас. За този човек вие сте безгръбначно, което не се уважава. Има изключително много връзки, в които (в повечето случаи) мъжете правят тези действия без капка съжаление, защото знае, че „Къде ще отиде жената? Тя няма 5 лв в джоба, няма да ме напусне“ и продължават в същия дух завинаги. По-лошото е, че наистина има жени, които се оставят на тази въртележка и отказват да вземат живота си в ръце.
Проблем 3: Остават с партньорите си, заради „детето“
Това е най-голямата болка за човек, на когото са му изневерили. Да преглъща унижения, в името на това детето им да е със семейство, а не с разделени родители.
Не, тук отново опираме до осъзнатите избори. Не ВАШ трябва да е избора да съхраните семейството след предателството на партньора ви, а негов. ТОЙ трябва да избере семейството си на първо място. И след като веднъж е допуснал грешка и сте простили, то трябва да е било наистина веднъж, за да е ГРЕШКА.
Иначе е осъзнат избор.
Автор: Адела Петрова
