Винаги е имало легенди за племето тубу. Тези хора живеят сред почти безводните африкански области Тибести и Тенере, където липсва даже пясък - той се издухва от горещите ветрове. Пейзажите наоколо приличат на кадри от научно-фантастични филми: угаснали вулкани, камъни, голи терени, а на места високи пясъчни дюни. Оазисите са нещо рядко в това царство на камъни и пясък.
Веднъж на експедиция в Сахара отишли десетина учени от най-различни специалности, екипирани с най-нови технологически чудеса: джипове с климатици, портативни хладилници със свое собствено енергийно захранване, палатки със специално оборудване за съответните климатични условия. Етнографите, еколозите и лекарите сред тях имали значителен опит в различни експедиции из най-отдалечени кътчета на планетата – например, в Амазония и Нова Гвинея. Но онова, на което станали свидетели в Сахара, надхвърлило очакванията им.
Учените закусили плътно сутринта, качили се по джиповете, пуснали климатиците, тъй като на сянка било 45 градуса и потеглили след водачите от племето. За закуска камиларите пили само билкова отвара, натоварили чували със сол по камилите и тръгнали. Солта е една от най-търсените стоки, тя се купува охотно в страните южно от Сахара.
Какъв е животът на последното племе от каменната ера?
Слънцето греело безмилостно, но камиларите-тубу вървели и вървели през пустинята без спиране. До обяд изминали над 40 километра. На обяд спрели на открито, единствено джиповете и камилите правели сянка. Учените се подсилили с консерви и чай. Чергарите тубу хапнали само по няколко фурми, пили вода и били готови за нов преход.
Вечерта европейците падали от жега и умора - но тубу се държали като непоклатими оловни войници. А били изминали през пустинята около 90 километра. Въпреки това, пулсът и кръвното им налягане били напълно в рамките на нормата. За вечеря сварили просо на огън, овкусили го със от стъргани корени и палмово масло. Това им било достатъчно.
При такива режими как успяват да доживеят до дълбока старост?
Как организмът им се съпротивлява на обезводняването? И накрая, какво им позволява да преодоляват такива огромни разстояния пеша – може би години тренировки, наследствена издръжливост или особен начин на живот?
Камиларите са привилегирована част на тубу. Когато тръгват с керваните на търговия със сол, те, като „елит“, биват снабдени с всичко необходимо: просо, лечебни билки и фурми, за да не изпитват нужда по пътя. Останалите от племето не се радват на такова разнообразие всеки ден. Оттук и поговорката: „На тубу му стига една фурма на ден. За закуска той яде кората, за обяд - пулпата, а за вечеря – костилката“; оказва се, че това не е далеч от истината. По европейските стандарти, менюто на тубу не издържа каквато и да било критика: единствено фурми всеки ден. Само на важни празници се варят ечемик, просо, жито, млечни изделия (камилите и козите се доят). В същото време всички се чувстват свежи и бодри. Детската смъртност при тубу е една от най-ниските в цяла Африка. Да не говорим за зъбите им – те са направо празник за очите; тук зъболекарите, ако ги има, ще останат безработни. Дори възрастните са с непоклатимо здраве. Тубу не познават онкологични и сърдечно-съдови заболявания.
Племе от Амазония може да е ключът към справяне с деменцията
Каква е тайната на такова желязно здраве?
Може би всичко се дължи на особено начин на живот - ала той не се различава твърде от живота на други африкански племена.
Учените са констатирали, че човек е в състояние да живее пълноценно години, като се храни само с фурми и вода. Тези плодове съдържат значително количество белтъчини, лесно смилаеми са, укрепват имунната система, подсилват устойчивостта спрямо различни заболявания. Неслучайно този плод в древността го наричали „пустинен хляб“.
Днес в Централна Сахара има около 350 хиляди тубу. Мнозинството обитават Чад, по-малко са в Нигер и Либия.
