Днешното забързано, стресиращо време е благоприятно за „избуяването“ на недобронамереността, арогантността и избухливостта у хората, което е предпоставка за възникването на конфликтни ситуации. Несъмнено никой не желае да общува със заядливци и грубияни, но при редица обстоятелства това се оказва неизбежно…
Да, случва се ежедневно: и на работното място, където директорът е с опак характер, и в магазина, където касиерката да се държи непочтително грубо, и в административните учредения, където служителката не проявява и капка любезност да ни съдейства… Причините за такова поведение са различни: служебни, семейни или/и здравословни проблеми, липса на емоционален живот, алкохолизъм… и резултатът е емоционално и физическо изтощение до степен агресия към всекиго и всичко.
При това положение, за да не „късаме нервите си“ е необходимо да се въоръжим с търпение, самообладание, любезност и ведрост, гарнирани с усмивка и пожелания за „хубав/лек ден“. Такова поведение е за предпочитане, отколкото просто да игнорираме нелюбезните „нерваци“. Когато се касае обаче за разговори по служебни теми с очевидно „недоспали или/и неудовлетворени индивиди, подходите за справяне с конфликтните ситуации са други.
Първият подход да се справим с агресивни личности, които не признават правотата на другите, и, действайки в груб нападателен стил, се стремят на всяка цена на наложат своята гледна точка, е да запазим хладнокръвие и да се настроим позитивно към опонента си. Така ще се защитим най-добре от провокиращото му поведение, тъй като топлината и добронамереността, която ще излъчваме може рязко да свали напрежението при някои индивиди, но при други – да се получи обратния ефект и те направо да се вбесят! Във всеки случай, възприемайки конформистко поведение, ще си спестим много нерви!
Вторият подход е да обясним търпеливо и компетентно нашата позиция, надявайки се на разбиране от страна на опонента. Ако не получим обаче такова, да повторим настойчиво аргументите си, без да провокираме директен сблъсък.
Третият подход е да „тушираме“ напрежението, което витае във въздуха още в началото на разговора като се „изключим“ за броени секунди – просто спираме да говорим, усмихваме се и броим на ум бавно до 10, след което ще изложим спокойно нашите доводи, все така с усмивка налице. Така ще изненадаме човека срещу нас и той е по-вероятно да се заслуша в казаното от нас, отколкото да възприеме поведението ни като обидно.
Четвъртият подход изключва емоциите и се базира на дипломацията. С усмихнато лице и подчертано спокойствие започвате убедително да обяснявате вашата концепция по въпроса, провокирайки така другата страна да изостави агресивното опониране и да приеме дипломатичния тон. Зависи обаче от човека срещу вас – от неговия темперамент, интелектуалното ниво, разбиранията му, възпитанието… Ако дипломацията не върви обаче, приемате сериозно изражение и влагате по-голяма острота в изказването си. Действайки по този начин обаче, е възможно да инициираме конфликт с непредвидими последствия.
