Изграждането на Панамския канал със сигурност е едно от постиженията на човечеството, което буди възхищение и огромен принос за световния прогрес. Този безпрецедентен инженерен триумф е факт благодарение на международни усилия, ръководени от американски визионери, които превръщат вековната мечта на човечеството за свързване на двата големи океана в реланост.
Дори в предколумбовата ера местните хора са използвали Панамския провлак, за да се придвижват между бреговете на Тихия и Атлантическия океан. И първите европейци, които пристигат тук, възприемат опита на местните племена.
Панамският канал – знаете ли от кого е прокопан?
Историята на големия транспортен маршрут
През 1520 г., по време на първото си околосветско пътешествие, португалският мореплавател Фернандо Магелан, под флага на краля на Испания и император на Свещената Римско-германска империя Карлос I, отваря още един проход между двата океана: Магелановия проток. Но неговата одисея показа, че този път е твърде опасен и че трябва да се търсят по-лесни пътища за достигане до Южните морета, без да се заобикаля южната част на американския континент.
През 1524 г. император Карлос I постановява изграждането на канал, който трябва да съкрати пътя до Перу и да позволи на корабите да избягват опасния нос Хорн, особено когато транспортират злато. Първият проект е създаден през 1529 г., но политическата ситуация в Европа и техническото ниво от онова време показват неосъществимостта на този проект.
След проблеми, възникнали по пътя от Портобело до Тихия океан, през 1533 г. най-богатият и влиятелен заселник в Панама, а впоследствие и голям предприемач в Перу, Гаспар де Еспиноса, предлага да създаде алтернативен маршрут за изграждането на канала.
Може ли Панамският канал да бъде спасен?
Неговият план е да построи път от град Панама, тихоокеанския край на Камино Реал, и град Крусес на брега на река Шагрес, до линията на канала, който впоследствие бил завършен през 20 век от Фернандо де Лесепс.
По времето на Филип III проектът става важен и изследванията са поверени на холандски инженери. Има предупреждение, че този проект може да представлява опасност за испанските територии в Америка. И дори през 18 век проектът е подкрепен, но короната по това време има други приоритети.
През 19 век става ясно, че старият път Camino Las Cruces вече не е достатъчен: необходим е по-бърз и по-евтин път за транспортиране на товари през Панамския провлак. Като се имат предвид трудностите при изграждането на канала, железопътната линия изглеждала идеалното решение по това време.
Изследванията започват през 1827 г. Предложени са няколко проекта и са поискани пари. В средата на века се появяват други фактори, които насърчават проекта.
Как сушата в Панамския канал може да застраши глобалната верига на доставки?
75-километровата железопътна линия на Панамския провлак е построена между 1850 и 1855 г. от Колон на Атлантическия океан до Панама на Тихия океан. Проектът е инженерен шедьовър за времето си, осъществен при много трудни условия. Над 12 000 души са починали от холера и малария по време на изграждането му.
Идеята за Панамския канал остава приоритет през цялото това време и получава нов тласък за осъществяване на дългосрочни планове в началото на 19 век след експедицията на пруския натуралист барон Александър фон Хумболт, който изготвя проект да прокопае провлак между Чагрес и Панама. 10 години по-късно инженерът Фернандо де Лесепс представя проекта си за изграждането на Канала.
Първият опит на Франция е неуспешен, но прокопаването на канала започва.
Изграждане на канала
След провала на Франция е подписан договор между колумбийското правителство и Съединените щати за изграждането на трансокеански канал в Панама, която по това време е част от Колумбия. Договорът обаче е отхвърлен от колумбийския Сенат. Тази ситуация подтиква група панамци, водени от Хосе Агустин Аранго, да създадат сепаратистко движение, което ще позволи на Панама да преговаря директно със Съединените щати за изграждането на канала.
Панама подаде жалба в ООН заради заплахите на Тръмп да отнеме Панамския канал
Панама се отделя от Колумбия на 3 ноември 1903 г. с подкрепата на Съединените щати. Подписва се Инженерния договор, съгласно който Съединените щати поемат пълна отговорност за изграждането на междуокеанския канал за преминаване на кораби през Панамския провлак. На следващата година Съединените щати закупуват всички права и собственост от френската компания на Панамския канал за 40 милиона долара и започват строителството.
Този амбициозен проект е завършен за 10 години и струва приблизително 387 милиона долара. От 1903 г. Съединените щати са инвестирали приблизително 3 милиарда долара в панамската компания, от които приблизително две трети са възстановени.
