Наред с другите любопитни неща, войниците на Александър Велики донесли от Индия лимони – плодове, непознати дотогава в Европа. Така и ги нарекли: „индийски ябълки“.
Всеки знае, че библейският забранен плод е ябълката. Но по различно време в различни страни са тълкували тази символика като визуализирана от смокиня, портокал, нар, круша, дюля, дори лимон.
Британското адмиралтейство смятало, че главната заслуга на прочутия мореплавател Джеймс Кук не са неговите забележителни географски открития, а фактът, че изнамерил начин да предпази моряците от скорбут – като ядат лимони. Преди това скорбутът бил най-жестокият бич за мореплавателите, отправили се на по-дълги плавания. Приблизително по същото време в Холандия съхранявали лимоните, като ги осолявали във вид на туршия – горе-долу както добре познатото ни кисело зеле.
Както е добре известно, маслината е символ на мира, лавърът - на славата, а тръните на строгост и наказание. А в испанския фолклор лимонът е символ на горчивата, измамена любов – докато добрата, вярна любов се символизира от портокала. Логиката тук е съвсем разбираема – сладкият вкус на портокала се превръща в алегория на положителното в любовта, а лимонът кара лицето да се криви в конвулсии, наподобявайки огорченията от неприятностите в личните отношения.
Не липсват и хумористични исторически обстоятелства, свързани с лимоните. През 1950-те години в Съветския съюз създали великолепен сорт десертен лимон с много едри плодове. Въпреки това, той не спечелил популярност. Фразата на някакъв бюрократ от онова време, която той казал по този повод, станала повод за безброй шеги и вицове: „Съветският народ не се нуждае от лимони, които не влизат в съветските чаши“.
Веднъж лимоните били използвани в Италия на музикален конкурс, за да се наруши представянето на духов оркестър. В първите редове на партера насядали деца, които дъвчели лимони (по-късно се разкрило, че конкурентите ги били „подкупили“ с бонбони и шоколади). Като гледали гримасите им и си представяли от какво са предизвикани, музикантите не успели да потиснат обилното си слюноотделяне, което станало причина за провала им.
Между другото, на официални трапези на равни разстояния се поставят чашки, в които гостите топят пръсти, за да отмият мазнината, ако се е наложило да пипат парчета месо или риба. В чашките има не нещо друго, а лимонов сок (понякога го заместват с оцет, но това е по-неефективен вариант), който след избърсване със салфетка успешно отстранява мазнината.
Интересна е историята как англичаните започнали да ядат резенчетата лимони, които обикновено поставяли в чая си. Композиторът Дмитрий Шостакович бил поканен от британската кралица Елизабет II на чай. След като изпил чая си, Шостакович извадил с лъжичката парчето лимон от чашата и го изял. Според етикета, това не било прието и всички присъстващи просто били объркани и не знаели какво да правят. Кралицата решила да поправи положението, също извадила своя лимон и го изяла. Скоро обичаят да се яде лимона от чая се разпространил из цялата страна.
Както казва американският автор на книги за достигане на успех Наполеон Хил: „Когато съдбата ти поднесе лимон, не се оплаквай, че не е сладък, а си направи лимонада!“
