Странджа е планина в Югоизточна България и Европейска Турция. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория.
От древността има запазени множество тракийски светилища, за които се твърди, че са били изградени металургични центрове, които са претопявали добитото на място злато. През летните сезони можете да срещнете златотърсачи по реките Велека, Дяволска, Ропотамо, Караагач и Резовска. Освен в Странджа, златоносни се оказват и водите на Искър, Струма и Огоста.
По проучвания в Странджа планина има находища от злато за над 50 милиарда лв.
В недрата й се крият големи количества злато, които са разпределени на няколко жили. Част от тях са на турска територия, а други достигат до Сакар планина. Според златотърсачите Странджа остава едно от неразработените места по добив на злато, въпреки че злато се е добивало още в антични времена.
Огромно златно съкровище бе открито случайно в Дания
Тези информации е основана на исторически проучвания. По времето на Древния Рим Странджа са били разкопани десетки рудници, в които се е добивало злато.
Цялата планина е била „надупчена“ от подземни тунели, тъй като залежите от злато са били на голяма дълбочина и се изисквало повече подготовка. Странджа е била една от огромните златни мини на империята по онова време.
Районът Странджа и реките в нея са били извънредно значими за римската аристокрация. Използвали са златните отливки, за да отсичат римски монети. Качество на златото е било доста високо и стига до 22 карата.
