Млечнокиселата бактерия, на която се дължат безспорните ползи на киселото мляко и ползотворното му въздействие върху здравето, е наречена „лактобацилус булгарикус“, тъй като откритие на българин – д-р Стамен Григоров. Годината е 1905, а името на лекаря става известно далеч зад граница. Григоров и изборът му обаче да остане в България и да лекува пациенти в малка болница в Трън пред това да приеме поста на директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло или да стане професор в Женевски университет, каквито предложения е получил след откритието си, са още по-впечатляващи.
За разлика от Lactobacillus delbureckii bulgaricus ферментацията не е българско откритие. От незапомнени времена хората са използвали метода, за да съхранят прясното мляко от различни дойни животни, за да не се развали и да могат по-дълго да го използват за храна. За родина на процеса по ферментация, макар и не категорично доказано, се счита Турция или по-точно земите, където се разпростира днешна Турция. Хипотезата се основава на другото наименование на киселото мляко – „йогурт“, за което се счита, че произхожда от турския глагол „yogurmak“, превеждащ се като „да се сгъсти“. Има ли разлика между йогурт и кисело мляко обаче, или говорим за един и същи продукт с различно име?
Има ли разлика между йогурт и кисело мляко?
Ако търсим разлики в рецептите, със сигурност ще ги открием. В основата си обаче и йогурта, и киселото мляко са продукти, приготвяни от прясно мляко чрез процеса на ферментация. Подобни са и кефирът, както и исландският скир, които обаче се различават по-ярко от киселото мляко и йогурта, както по консистенция и вкус, така и по рецептата, по която се приготвят. Скирът например е твърд продукт от кисело мляко, без мазнини и богат на протеини. Макар в България доста късно да чуваме за него, това не е нов продукт и не е резултат на съвременната хранителна промишленост. Популярен е в исландската хранителна култура от преди повече от 1000 години, като дори мнозина не го определят като мляко, а като сирене.
Кефирът пък е популярен в Русия, където го консумират като напитка. Не че в България нямаме айран, но рецептите са различни. Сирийското лебане също е интересна млечна храна, която е нищо друго освен изцедено кисело мляко, но с добавени много подправки. Вероятно нещо като нашата млечна салата, тъй като и там го сервират в чиния под формата на топчета като предястие. И все пак да си дойдем на думата и да изплуваме от морето от млечни продукти към въпроса има ли разлика между йогурт и кисело мляко.
Йогурт и кисело мляко – прилики
Lactobacillus bulgaricus – млечнокиселата бактерия е основната прилика, както и най-важната, между киселото мляко и йогурта. Друга ярка и ключова прилика е, че и двата продукта съдържат Streptococcus thermophilus. И двата продукта реално са заквасено мляко, което е в кофичка, може да бъде закупено от търговската мрежа или приготвено в дома и доставя неоспорими ползи за здравето. Тогава къде е разликата?
Йогурт и кисело мляко – разлики
- У нас – в България – може спокойно да наричате йогурта кисело мляко и киселото мляко – йогурт, двете думи ще посочат един и същи продукт на територията ни. Не го правете обаче на Запад. Там видовете йогурт са разнообразни и е по-добре да не рискувате да замените едната дума с другата, тъй като не всички видове йогурт по света съдържат полезната бактерия, макар да са богати на други ценни вещества – йод, калций, витамини от група В. Реално най-пълно можем да определим йогурта като вид кисело мляко.
- Разлика между йогурт и кисело мляко можем да усетим и във вкуса на двата продукта. При йогурта това сладко-кисело удоволствие на небцето не е така добре изразено, както при киселото мляко.
- Сред най-характерните разлики, които можем да посочим, е и начинът на заквасване. В България и при киселото мляко заквасът се добавя към всяка отделна кофичка, докато при йогурта в чужбина това се прави, преди да се разсипе в отделните опаковки. Дали това има някакво отношение към полезността или хранителните свойства на продукта за жалост не можем да гадаем, но със сигурност бихме избрали българското си кисело мляко с уважение към откривателя на ценната млечнокисела бактерия и с преклонение към решението му да остане да помага на хората в България пред това да гради скъпа и мечтана от мнозина кариера извън граница.
Не следва да пропускаме да споменем и Нобеловия лауреат Иля Мечников, чиято книга разкрива пред света, че българите живеят толкова дълго благодарение на полезните бактерии в киселото мляко – основна тяхна храна, с което помага в значима степен за популяризиране на родното кисело мляко и за навлизането му на пазара в САЩ.
