“Силно ехо на копита
буди ме със своя звън...
Иде, иде през горите
четата във моя сън.
Иде сам Бенковски с нея!
Иде страшен, иде мил
и под веждите му греят
огньовете на Април.”
Евтим Евтимов
Героичните събития раждат герои, които вдъхновяват и се превръщат в пример за подражание. Легендарен е героят от Априлското въстание Георги Бенковски. Не по-малко легендарна и предвожданата от него Хвърковата чета.
От колко души е Хвърковатата чета?
Хвърковатата чета представлява конна чета и е събрана веднага след избухването на Априлското въстание в Панагюрище на 20 април 1876 г. Предвождана е от Георги Бенковски - един от революционните апостоли и фактически главен ръководител на въстанието. Наречена е Хвърковата, защото част от нея е конница/кавалерия и напада бързо и изненадващо. В началото четата е само от около 20 души, но постепенно се разраства.
Според “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов “Избраната хвърковата чета, на число около 130 души”.
Убит е Георги Бенковски
Нарастване на четата
Четата тръгва от Панагюрище и достига до с. Мечка. Към нея се присъединяват нови 25 въстаници от с.Мечка. През нощта на 20 април в с.Поибрене броят нараства с още 30-40 души. От Поибрене четата се насочва към с.Мухово, където идват още 30-35 души. След с.Мухово Бенковски я повежда към с.Калугерово, Пазарджишко, където участва в сражение с турци от околните махали. Продължава към с. Елшица и оттук отново се връща към Панагюрище.
На 22 април четата вече наброява над 130 въстаници и потегля за с Петрич, Пирдопско.
Коя е единствената жена в Хвърковатата чета?
В четата е имало и една жена, за която лично войводата Бенковски разпорежда на летописеца Захари Стоянов: “Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!"
Честваме рождението на Георги Бенковски, но какво не знаем за него?
Битката при с. Петрич
По време на Априлското въстание първата и единствена битка на Хвърковатата чета е в село Петрич, Ихтиманска Средна гора.
Хората от селото се вдигат още на 21 април. Турците нападат селото, а въстаниците героично отблъскват противника. Силите са неравни и те изпращат писмо до Бенковски с молба за помощ. Войводата тръгва незабавно. На 23 април Хвърковатата чета е посрещната тържествено в с. Петрич.
Първото сражение е в местността Сливовка, северно от селото, в което Хвърковатата чета постига победа. В началото турската войска прави успешна атака, но Бенковски нарежда да се контраатакува. По негова заповед знаменосецът Крайчо повежда 20-25 души конница и още толкова пешаци. Накрая турците се оттеглят. Местността се оглася от гайди и хора. Хвърковатата чета ликува и празнува първата си победа.
Радостта е кратка. На 25 април селото е нападнато от редовна турска войска. Въстаниците убиват предводителя на турците, но бързо отстъпват и прекратяват атаката.
Хвърковатата чета се насочва към връх Еледжик, където помага на местните да отблъснат башибозука. Въстанието в Петрич е потушено. Загиват близо 200 въстаници, десетки са заловени, убити и изпратени на заточение. Цялото село е опожарено.
Разпускане на Хвърковатата чета
От връх Еледжик четата тръгва на юг и вдига съседните села на въстание. Няколко дни след това се връща отново към Еледжик, а оттам и към Панагюрище, за да окаже помощ. Стигайки до връх Лисец, до с. Мечка, войводата вижда опожарения град и осъзнава, че е закъснял. Сломен, Бенковски произнася прочутите си думи: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей."
В гората четниците откриват човек, който призовава хората да се върнат в Панагюрище и да си вършат работата, че пашата им прощава. Той им разказва, че въстанието е потушено със страшна жестокост.
Четата се насочва на запад и през няколко километра попада на опожарени села. В този момент селяните от с.Петрич помагат на Бенковски. На 2 май той пристига в селото с около 70 въстаника. Целта му е да стигне до Тетевенския Балкан. След няколкодневно скитане в планината, на 8 май 1876 г. Бенковски разпуска четницитие и само с трима от тях тръгва на север към Първи революционен окръг. След като е предаден от местен говедар на турците, на 12 май войводата е убит.
