Свързваме великите ни владетели най-вече с победи на бойното поле, но има и такива, които оставят трайни следи в историята, макар да губят всички войни, които водят.
Кой български владетел губи всички свои войни?
Успехите на княз Борис I са в полето на дипломацията и културата и дават своите плодове столетия напред. Затова остава по-малко известен фактът, че той не успява да спечели нито една война.
Още: Войната: Трагедията, която няма край
Кой е Борис І
Хан Борис І е син на хан Пресиян и правнук на хан Омуртаг. Предполага се, че е роден около 830 г. Приема владетелския скиптър през 852 г. край река Брегалница, в присъединените от баща му обширни югозападни територии, населени със славяни. В началото на неговото управление българите преминават през няколко неуспешни военни конфликти с Източнофранкското кралство, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багренородни пише за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с няколко велики боили попада в плен. Заради сина си, Борис е принуден да сключи мир.
През 862-863 г. Борис І влиза във военен съюз с крал Лудвиг ІІ Немски. Още тогава българският владетел води преговори за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия влиза в коалиция с Великоморавия, а Хърватия започва война срещу България през 863 г. Войната е неуспешна за България, а това разклаща влиянието на българите в среднодунавските земи.
В отговор на молбите на княз Ростислав през есента на 863 г. Византия отново напада българските земи. Не среща сериозен отпор, защото българските войски са на запад при моравската граница. Започват преговори, в резултат на които е сключен мирен договор между България и Византия. Борис І се задължава да развали съюза си с немския крал Лудвиг, както и да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.
Още: Сравнение за разума: Княз Борис I срещу безумния руски подход*
Покръстителят
Военните загуби, езическото разделение между славяни и българи, мотивират Борис да предприеме решителната крачка към приемането на християнството.
При сключването на “дълбокия 30-годишен мир” в Константинопол са покръстени българските пратеници. През 864 г. в България пристига духовна мисия, която започва покръстването на народа. На мястото на старите езически капища се строят християнски храмове. В Плиска започва строеж на Голямата базилика.
Хан Борис І е покръстен тайно и приема титлата “велик княз” и името Борис-Михаил - на кръстника си император Михаил ІІІ.
Още: Най-лошите години в историята на човечеството
Приемането на християнството е причина за бунт на 52 велики боили, които държат на запазване на езичеството. Княз Борис-Михаил се разправя жестоко с всички противници на новата религия. Болярите, заедно с целите им родове, са избити.
Старобългарската писменост
Княз Борис Михаил издига българската църква като нов, самостоятелен християнски център. Но има нужда от свещеници, които да проповядват на разбираем за народа език. С тази цел през 885 г. от Великоморавия в България идват учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, които са посрещнати тържествено от Борис. Предоставени са им най-благоприятни условия за превеждане на Божието слово, писане и обучение на български свещеници.
Макар Борис I Михаил да не печели нито една война, той остава в историята като владетелят, който приема християнството като официална религия и с изключителната си роля за приемане на учениците на братята Кирил и Методий и разпространяване на славянската азбука в България. Негова е заслугата за създаването на многобройни книжовни школи в цялата страна.
Борис I е един от двамата български владетели, канонизирани от Българската православната църква за светци.
Още: Доц. Константинов: Печатът на княз Борис I е открит в болярско имение
