8:00 8 часа сутринта е. Отваряш очи дори без помощта на будилник и си благодарен, че биологичният ти часовник е решил да те спаси. Прекъсването на съня е за предпочитане пред това смъртта да те навести, защото тялото ти гори и се топи по чаршафите.
08:05 Взимаш си телефона, който само на втората минута вече небрежно се лъзга по приятно запотената ти длан.
08:10 Посещаваш тоалетната, за да хвърлиш първата за деня бомба там, тъй като знаеш, че времената така или иначе са размирни.
08:30 Сутрешният душ е взет, кафето е преполовено, а крайчето на последната ти хапка от сандвича с кашкавал стърчи от устата ти.
08:45 В почти завършен вид си; докато обуваш обувките си, се протягаш и взимаш първия парфюм, който успяваш да напипаш. Пръскаш се с него веднъж-дваж, колкото да имаш що годе приличен аромат, и излизаш на пътешествие към спирката на трамвая.
09:00 Вече си на спирката – кожата ти се разлага от цели 5 минути, а ти се намираш в море от баби, които са решили многократно да увеличат шансовете си за инфаркт, излизайки в ден, който Емо Чолаков е определил като най-горещия за лятото.
09:07 Вече си в трамвая, а очакванията, които си имал за атмосферата в него, са потъпкани. Очаквал си да е хладно, когато се качиш в новия трамвай 7, който се води такъв заради модерната му климатична система. Е да, ама не. Сега можеш да се насладиш на 15 минутно пътуване с нежелана близост, топли ласки и аромат на екзотика.
09:25 Слизаш на заветната спирка, пооправяш си малко изменената от пътуването фасада и се запътваш към работното си място. Докато вървиш натам, внезапно ставаш набожен и се молиш да оцелееш в следващите 200 метра.
09:30 Влизаш в офиса и мигновено те лъхва вълната хлад от най-близкия до вратата климатик. И въпреки че осъзнаваш, че те очаква осемчасов работен ден, си благодарен, че поне няма да умреш от жега.
9:30 – 13:30 Кипи усилен труд, а ти нямаш търпение да настъпи обедната почивка.
13:30 Време е за хапване. За съжаление, обаче, това е свързано с мигриране извън офиса, което пък означава, че ще си принуден да се криеш от парещите лъчи на слънцето. Не че си длъжен, де, но ще е по-добре да го направиш, освен ако не искаш да изгориш жив.